Жените, които го познаваха [bg]

– Какво е период на охлаждане? – попита Били.

– Времето между убийствата. – Себастиан стана и започна да крачи из стаята. Ваня го гледаше с неприкрито отвращение. Хрумна му, че изобщо не е мислил за нея, откакто влезе в стаята. Случаят мигновено го беше грабнал и изместил настрана всичко друго. Имаше връзка с Хинде. Имаше връзка с предишния Себастиан.

По-добрият Себастиан.

Най-добрият.

– Серийните убийци се скриват след убийство донякъде защото се страхуват, че ще ги заловят, а понякога изпитват вина и съжаление, че са осъществили фантазиите си, но това е предимно период на успокояване, докато се завърне желанието, непреодолимият подтик. Цикълът става по-кратък, но не толкова кратък. – Себастиан спря и посочи снимките на таблото. – Човекът, който е извършил тази жестокост, не разсъждава след това. Той не преминава през различни фази.

– И какво означава това? – попита пак Били. Определено беше по-светнат.

– Актът на извършване на убийство не е непреодолим подтик за него. Той го смята за работа. Нещо, което трябва да свърши.

– Как да го спрем?

Себастиан повдигна рамене.

– Не знам. – Той се обърна към Торкел. – Трябва да отида на местопрестъпленията. Поне на последното, от завчера.

– Знаеш, че сме ги огледали и обработили – обади се Урсула, преди Торкел да отговори. – Трябва само да попиташ, ако искаш да знаеш нещо.

– Пропуснали сте нещо. Ако това е истински имитатор.

Урсула почувства раздразнение. Тя не пропускаше нищо. През всичките си години на работа, първо в Националната лаборатория по криминалистика в Линшьопинг и после в „Риксморд“, не беше пропускала нищо. Себастиан, разбира се, знаеше това.