![Осмият ден [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/2/osmiyat-den-bg-download.jpg)
Осмият ден [bg]
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Осмият ден [bg]». Краткое содержание книги:
“И в седмия ден си почина...” Битие 2:2
До шадравана в сенчестия двор, осеян със знамена на палиото, стоеше мускулест пазач. Той носеше „униформата“ на целия помощен персонал: черен памучен панталон, тъмни очила и скъпа черна фланелка с pavone на гърдите. Буквата О представляваше тюркоазно златно око от пауново перо. Пазачът го попита за името и провери в списъка. После прошепна няколко думи по мобилния си телефон и каза на американеца да почака. Скоро се появи закръглена млада жена със златист минижуп и синя блузка, която свършваше точно над пъпа й.
— Здрасти! — със силен немски акцент го поздрави тя. — Аз съм Верушка.
— Дани — успя да изфъфли той.
— Знам. — Момичето се облегна на него, обви ръката му със своята и каза: — Трябва да се грижа за теб.
Какво можеше да отговори?
— Страхотно. — Двамата се качиха по каменно стълбище и се запътиха по посока на смеха. „Познавам я, но… откъде? — мислеше си Дани. — Би трябвало да я запомня. Забравя ли се такава жена?“ Беше царствено красива. Когато стигнаха горе, той се обърна към нея. — Откъде те познавам?
Вероника се изкиска.
— Не знам.
И тогава се сети: тя беше едно от момичетата от каталога на „Виктория Сикрет“. Кейли всеки месец го получаваше и Верушка се явяваше на всяка втора страница.
След секунди бяха сред най-космополитното парти в Европа. Скандинавска певица седеше пред масивен черен „Стайнуей“ и пееше „Кога напусна рая?“ със сладостно жалостив глас, докато генерали от НАТО и шейхове в бели одежди разговаряха с русокоси мъж и жена, които според Верушка били наследници на немско промишлено богатство. Дани позна неколцина звезди от списанията и телевизията, Верушка му посочи други. Имаше банкери и бизнесмени, писатели и политици. Тя стисна ръката му и кимна към млад мъж, който седеше сам и четеше комикс.
— Ривалдо — прошепна момичето.
Верушка грабна чаша шампанско от подноса на минаващия покрай тях келнер, хвана Дани за ръка и го поведе към балкона, откъдето се откриваше изглед към пулсиращия Кампо. Под тях маршируваха деца барабанчици в средновековни костюми, а други развяваха знамена.
— Къде са конете? — попита той.
Спътничката му се изкиска.
— На черква — отвърна тя. — Благославят ги. — Забелязала съмнението му, тя се притисна към него и се засмя. — Наистина!
— Водят ги на черква, така ли?
— На капела — всяка контрада си има капела. После ги довеждат тук и ги нареждат пред старта. — Момичето посочи надясно. — Ей там е. Водят ги само няколко минути преди надбягването и после затварят Кампо, докато свърши. — Верушка отпи глътка шампанско. — Ако залагаш, трябва да избереш коня на Павоне.
— Има ли много залагания?
Тя изхълца, изкиска се и тържествено кимна.
— Оооо, да.
Дани се усмихна и продължи да води небрежен разговор, но всъщност не му харесваше. Всички на партито изглежда бяха богати и известни — освен него. И все пак беше там, подръка с тази царица на бельото, и се наслаждаваше на палиото. „Какво не е наред в тази картина? — зачуди се той. И веднага си отговори: — Не си в своя отбор, малкия. Отдавна не си в своя отбор.“
Не че не беше привлекателен. Жените го харесваха — беше млад, чист и някак симетричен. Освен това бе добър слушател и танцьор. Справяше се добре. Но съвсем доскоро хубавиците не му се лепяха като мухи на мед. Това може би се случваше на Брад Пит и Джордж Клуни, но не и на Дани Крей. Освен… напоследък. Което предполагаше две възможности: или изведнъж бе станал най-желаният ерген в света, или Белцер наистина адски много искаше да го привлече.
— Е, къде е нашият приятел? — попита той.
Верушка озадачено го погледна.
— Белцер — подсказа й Дани.
Изражението й не се промени.
— Адвокатът на Зебек? — припомни й американецът.
Тя поклати глава.
— Струва ми се, че нашият домакин има много адвокати. Но едва ли идват на купоните.
Тъкмо се канеше да я попита какво иска да каже, когато един от охраната — културист, ако се съдеше по вида му — го докосна по рамото.