Осмият ден [bg]

Опита се да не мисли за това, но не можеше. Докато проверяваше топлината на водата, пред очите му се редяха образи от предишната нощ. Паулина в една или друга поза, вкусът на устните й, меката заобленост на корема й, овалът на гърдите й. И когато влезе под душа, му хрумна, че не е достатъчно да се каже, че е спал с нея. Всъщност се бе въргалял върху нея като куче по морава.

Вдигна лице към душа, остави струите да я отмият от него и махмурлукът му постепенно отслабна. Когато банята се напълни с пара и отново се почувства човек, той излезе от стъклената душкабина и се избърса с хавлия, дебела колкото китката му.

После взе една кърпа и се опита да изтрие отпечатъка от огледалото, ала успя само да го сведе до розово петно. Отказа се, прокара четка през косата си и се облече. Очите му бяха кървясали. Имаше нужда от тъмни очила.

Накрая слезе на терасата, където се опита да даде начална скорост на деня с двойно еспресо, последвано от висока чаша прясно изцеден портокалов сок.

Получи се. Горе-долу.

Наближаваше пладне. Слънцето прежуряше и пронизваше очите му. Служителят на рецепцията му обясни откъде да си купи слънчеви очила и каза на пиколото да му повика такси. Когато Дани понечи да се отдалечи, той му подаде паспорта.

— Grazie.

Таксито го закара в покрайнините на града, където си купи маркови очила. После се върна в хотела. Качи се в стаята да си събере багажа и се поколеба какво да прави с дискетата с файловете на Терио. Вече не му трябваше. Беше приключил работата си при Белцер и файловете бяха възстановени в лаптопа на Инзаги. И все пак изпитваше любопитство. Защо да не им хвърли един поглед, когато се върне в Щатите? Прибра дискетата в сака си и затвори ципа.

Когато слезе във фоайето, той попита портиера за влаковете до Рим. Уви, оказа се, че били нарядко. Сиена била само разклонение на главната линия. По-добре било да вземе автобус.

— Въпросът е, че имам полет в девет и петнайсет.

— Но нали ще останете за палиото? — попита портиерът.

— Разбира се.

— Тогава трудно ще направите връзка. Надбягването започва в четири, така че единствената възможност е в пет и четирийсет и осем до Киузи. Оттам можете да хванете рейс за Рим в седем без петнайсет. Ще стигнете към… — портиерът завъртя ръка в едната посока, после в другата — … към осем или малко по-късно. После такси до летището — още половин час. Не знам… — Изглеждаше едновременно скептичен и разочарован.

Дани кимна.

— Ще е трудно, но имам билет за първа класа, така че…

— По принцип е възможно — отвърна портиерът. — Но няма да е лесно. Може би е най-добре да вземете такси. — Той сбърчи лице. — Макар че в такъв натоварен уикенд едва ли ще успеете.