![Турнирът [calibre 1.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/4/9/2/6/turnirt-calibre-1-47-0-download.jpg)
Турнирът [calibre 1.47.0]
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: французский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Турнирът [calibre 1.47.0]». Краткое содержание книги:
- Както и всяка друга делегация на турнира - съобщи ни Микеланджело. - С изключение на една -английската.
Побиха ме ледени тръпки. Не бях сигурна дали е добре да си единствен по този въпрос.
Учителят ми също беше много смутен. Местеше поглед от Микеланджело към Игнаций и обратно, сякаш беше единственият в компанията, който не схваща пуснатата шега.
- Не разбирам. Какво е имало в аления плик?
Микеланджело се наведе напред и заговори шепнешком.
- Пликът съдържа отговора на предизвикателството на султана - рече той. — Всеки владетел, изпратил участник в турнира, също така изпраща в червен плик отговора си на предизвикателството на Сюлейман.
- И какво е това предизвикателство? - не се сдържах и попитах аз.
- Не зная подробностите — каза Микеланджело, - но доколкото разбрах, наред с поканата всеки владетел да изпрати шампион по шах в Константинопол е имало и таен протокол, който дава на владетеля избор - да плати на Сюлейман значителен откуп в злато или да посрещне мащабно нашествие след турнира. И както видяхме сега, само един крал не е върнал аления плик заедно с някакъв сандък или ковчеже със злато - вашият.
Двамата с учителя ми се спогледахме разтревожено. Баща ми беше велик мъж, но ние прекрасно знаехме, че освен това е и суетен, прибързан и че не понася заплахи.
Можехме само да се питаме с ужас какво е написал крал Хенри VIII в аления плик. който учителят ми лично бе връчил на възможния бъдещ владетел на Европа.
За щастие разговорът мина на друга тема и през онзи следобед (на два пъти чухме воя на мюезините) имах привилегията да чуя как тримата велики мъже обсъждат много неща. Накрая, когато залязващото слънце докосна хоризонта и Константинопол се озари във великолепно оранжево сияние, те приключиха философските си размишления и тръгнахме обратно към двореца.
По пътя спряхме при „Света София" да видим как са се развили следобедните срещи.
Оказа се. че принц Назирудин е победил JTao на шестата игра, а Ибрахим е надвил Вилхелм от Кьо-нигсберг в много трудна среща, стигнала до седмата и решителна игра.
След като срещите за деня приключиха, садразамът обяви, че следващият ден ще бъде почивен, та класиралите се да се отпуснат и да се подготвят за втория рунд. Вместо шахматни игри в града щеше да има празненства, платени лично от султана. Тълпата нададе радостни викове, когато чу тази вест.
И тъй, привечер се върнахме в двореца. Там двамата с господин Аскам се сбогувахме с Микеланджело и Игнаций и им благодарихме за изключително интересния следобед.
Прибрахме се в покоите си да вечеряме, но аз много добре си давах сметка, че няма да останем дълго там. След спънките от предишната вечер учителят ми имаше планове за нощта - искаше да наблюдава посолството на кардинал Кардоза под прикритието на мрака.
i
Посолството
След късната вечеря учителят ми повика Латиф и го помоли да придружи него. Елси и мен на разходка из двореца. След умственото напрежение от срещата през деня господин Джайлс беше заспал дълбоко и хъркаше шумно.
Вече знаех, че това е заблуда от страна на господин Аскам - за всеки случаен наблюдател ние просто бяхме гости, тръгнали на вечерна обиколка на двореца и водени от високопоставен евнух, докато в действителност учителят ми вече беше помолил Латиф да ни отведе до всички възможни места, откъдето бихме могли да държим под око посолството по-късно през нощта.
Водени от Латиф, тримата се разхождахме из двореца.
Вървяхме под чудесна пълна луна. Окъпан в сребристата й светлина, дворецът беше като излязъл от приказките. С неговите високи куполи, ярки мозайки и изящни решетъчни стени, позволяващи само да се надзърне към съседните дворове, Топкапъ беше толкова фантастичен и екзотичен, колкото английските замъци са студени и утилитарни.
- Латиф - каза учителят ми. - Откри ли нещо за местонахождението на Пиетро, сина на мъртвия готвач?
- За жалост не, господине - отвърна Латиф. - Момчето е изчезнало. Хората ми разпитваха през целия ден. но от него няма никаква следа. Не са го виждали, откакто бяха открити телата на родителите му вчера.
Погледнах учителя си.
— Признак за вина?
— Или страх - отвърна господин Аскам.
Продължихме обиколката си. Известно време вървях с Елси малко зад учителя ми и Латиф.
— Елси, мислех си - казах аз. - За ужасните неща, които си причиняват хората едни на други. Убийства, изтезания, поробване. Запитвала ли си се някога защо причиняват такива страшни неща на другите?