Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Сарпедоне — Теламон се обърна към спартанеца, който беше полузаспал, — докато работеше в градината онази сутрин, минавал ли си от тази страна?
— Само веднъж, преди да се одера на дивата роза. Помня, че капаците на прозореца на Памен бяха отворени, но не видях нищо необичайно, иначе щях да вдигна тревога!
— Забелязал ли е някой от вас нещо необикновено?
— Млякото — обади се Солан. — Прокисналото мляко.
— Той протегна врат, долната му устна се издаде напред.
— Когато се събудих тази сутрин, излязох в коридора. Навсякъде миришеше на мляко, което беше разлято най-горе на стълбищата. Изпратих готвача да го почисти. Той твърдеше, че никой прислужник не го е занесъл горе.
— Разбира се! — възкликна Теламон. — Котката! Памен се е грижел за нея, нали? Давал й е да пие мляко.
— Много странно — заяви Солан. — Памен беше много чист и подреден. Ако той беше разлял млякото, щеше да измие пода. Козето мляко мирише ужасно, когато прокисне.
— И?
— Разпитах готвача. Той не помнеше никой от прислужниците да е носил мляко горе. Всъщност те са изрично предупредени да стоят далеч от стаите ни.
— Защо? — попита Теламон.
— Защото са любопитни като свраки и крадат всичко! Нямам им доверие.
— Някой от вас ли донесе това мляко? Всички в групата поклатиха глави.
— Трябва да е било донесено предишната вечер — заявиСолан.
Теламон си спомни купата, която беше открил в стаята на Памен.
— Нахранил е котката, но не го е донесъл сам от кухнята?
Солан поклати глава.
— «Жители на Тива, приемете моите почитания и тези на моя спътник» — разнесе се нечий глас.
— О, не — изстена Бес.
Генций и Демерата се появиха иззад ъгъла на вилата. Високият слаб актьор беше облечен в камилската си роба и стискаше малка лозова пръчка. Очите му бяха затворени, едната ръка — протегната напред.
— Знаете ли откъде са тези редове? — Актьорът отвори очи и ги погледна гневно.
— Думите на Тирезий, слепият прорицател от Тива — отвърна Касандра.
— Изпратих да те повикат — каза Теламон. — Защо се забави толкова дълго?
— Бях в шатрата на царя — отвърна актьорът, стиснал пръчката, сякаш беше символ на висок сан. — С Демерата се подготвяме за представлението.
— Видя ли нещо необичайно сутринта, когато Памен беше убит?
Актьорът поклати глава.
— Ходи ли в стаята му? — попита Теламон. Демерата стоеше зад съпруга си — очите й играеха, отнесеното й изражение заинтригува лекаря.
— Е, добре — каза той и се изправи. — Ако някой си спомни нещо… — Той погледна към прозореца. Зад него останалите от групата също станаха, бъбрейки помежду си. Теламон погледна през рамо.
— Генций, Демерата, бихте ли останали? Той изчака останалите да се отдалечат.
— Искаш да говорим насаме, лекарю?
— Точно така. Вашите стаи са в отсрещната част от къщата.
— Имаме обща стая — отвърна Генций.
— Кой от вас пие козе мляко?
Актьорът примигна и се усмихна принудено.
— Аз, заради гласа си. То е мазно и…
— Занесе ли козе мляко в стаята на Памен през нощта преди убийството му? — Актьорът се раздвижи, сякаш се канеше да се обърне. — Можеш да си тръгнеш, но ще те накарам да се върнеш. Занесъл си горе козе мляко, нали?
Демерата мушна ръка под тази на съпруга си и ноктите й се впиха дълбоко в плътта му.
— Готвачът в кухнята не си спомня никой от нашите писари да е слизал за мляко, нито прислужник да му е носил горе. Но може да си спомни, че ти си слязъл и си си налял една купа, без да я пиеш. Занесъл си я в стаята на Памен. Толкова си бързал, че си разлял част от нея на стълбището. Защо ти е било нужно да правиш подобно нещо за човек, когото не си харесвал? Ако слуховете са верни, Памен е бил хвърлил око на красивата ти жена.
Демерата се престори на засрамена и се приближи още по-плътно до съпруга си. Генций отметна глава, сякаш се канеше да произнесе реч. После всмука бузите си.
— Не си на сцената. — Теламон погледна към Касандра, която седеше на тревата и ги наблюдаваше с любопитство. — Защо занесе мляко за котката на Памен?
— Аз съм виновна — обади се Демерата. — Съпругът ми ме търсеше.
— Разбирам, значи Генций те е търсел. Сигурно си отишла в стаята на Памен, когато е мръкнало, затова съпругът ти си е търсел повод да отиде там. И какво стана?
— Бях отишла на разходка! — разгорещено възрази Демерата.
— Ами ти, Генций?
— Аз… Аз — заекна актьорът. — Аз рядко забравям репликите си, лекарю. — Той погледна надолу, после вдигна глава. Долната му устна трепереше, в очите му имаше сълзи. — От всички роли — прошепна той — няма по-нелепа от тази на ревнивия съпруг. Не успях да открия Демерата, беше отишла на разходка. Да, аз занесох горе млякото. Бях препълнил купата. Разлях малко, но не можах да спра и да го почистя. Знаех, че останалите писари са долу, на хлад.