Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— И нищо не можеш да направиш? — повтори мъжът.
— Нищо повече. — Теламон задържа погледа му. — Аз съм лекар, не чудотворец.
— Но чух, че можеш да затваряш вени, да шиеш плът и да спираш кръвотечението.
— Мога да излекувам рани, счупвания, навяхвания и разкъсвания, но плътта на тези хора е изгоряла. Не мога да я заместя с нищо. Мога само да предпазя раните от инфекция. Бил си се достатъчно, за да разбираш кои рани не могат да бъдат излекувани.
Младият командир скри лице в ръцете си. Теламон отиде и седна при него. Загледа се безпомощно в едрите мухи, които кръжаха около ранените.
— Когато се събудят — прошепна той — ще страдат ужасно. От всички рани, най-жестоките са причинени не от желязо или бронз, а от огън.
Командирът въздъхна и извади дългата тънка кама от земята, където я беше забил.
— Какво да направя?
— Ти знаеш — отвърна Теламон и се отдалечи. Преглътна гнева си. Знаеше, че не е виновен, но не можеше да не се ядосва. Успокои ума си и се върна при онези, на които можеше да помогне. Съсредоточи се върху предстоящата работа, успокояваше мъжете и им обещаваше, че скоро ще оздравеят. Но в сърцето си знаеше, че онези, чиито крака и ребра са счупени, няма да яздят месеци наред.
— Погледни го от добрата страна — усмихна се той на един конник, — ще пътуваш с каруците и ще се наслаждаваш на удоволствията в някой градски гарнизон.
Денят напредваше, сенките се удължаваха. Александър, който се беше затворил с военачалниците си, излезе и тръгна между ранените, раздавайки монети и малки подаръци. От време на време се навеждаше, за да поговори с някои от тях. Придружаваше го Птолемей, който дотогава беше охранявал вилата: той изглеждаше по-отпочинал и трезвен, отколкото през изминалата нощ. От зачервеното му лице Теламон разбра, че с Александър сигурно са спорили, вероятно за прибързания поход на царя сутринта. Теламон привършваше работата си и когато отпрати и последния ранен, се върна на проблема за смъртта на Памен, който Александър беше повдигнал.
— Ако успея да го разреша — прошепна той на Касандра, — може би ще открия нещо.
— Отидох да видя скъпоценните ни писари — отвърна тя. — Твърдят, че цял ден са работили, но някои от тях изглеждат махмурлии — тя коленичи на земята, за да навие няколко бинта и погледна Теламон изпод вежди. — Днес във вилата беше много спокойно. Радвам се, че се върнахте живи и здрави.
— Повикай Солан и останалите — нареди й Теламон. — Кажи им, че искам да ги видя зад къщата, под прозореца на Памен.
Касандра довърши работата си и бързо се отдалечи. Теламон пресече двора, извади вода от кладенеца и изми лицето и ръцете си. После влезе в кухнята. Готвачът и неговите помощници бяха заети над преносимите печки и фурни, в които бяха метнали хляб и месо и приготвяха скара, която щеше да бъде изнесена навън, за да изпекат парчетата месо, лежащи в кървав безпорядък върху кухненската маса. Теламон усети, че стомахът му се свива. Готвачът му предложи нещо за ядене, но той поклати глава и излезе.
Когато заобиколи вилата, Касандра вече беше събрала писарите. Седнаха на тревата, загледани в прозореца, сякаш със силата на мисълта си можеха да пресъздадат ужасното падане на Памен. Теламон застана на пътеката, която минаваше около къщата.
— Съжалявам, че закъснях — Сарпедон се появи забързан. Държеше винена чаша и от начина, по който вървеше, си личеше, че е пил доста. — Радвам се, че съм жив. — Той намигна на лекаря. — Молих се на боговете конят ми да не се спъне.
— Това беше глупост — обади се Солан. — Царят можеше да бъде убит.
— Да, но не беше — отвърна Теламон по-остро, отколкото беше възнамерявал. — За разлика от Памен.
Сарпедон се присъедини към групата и седна, стиснал чашата. Теламон застана пред тях като учител пред ученици.
— Ще ви кажа какво знам за Памен. Бил е персийски шпионин, вероятно маг, жрец в някой от храмовете им. Не, не — той не се остави да го прекъснат, — работел е, за да разгадае ръкописа на Питий и същевременно е наблюдавал останалите, за да се опита да научи нещо от тях, ако е възможно.
— И успял ли е? — попита Касандра.
— Какво искаш да кажеш? — ядосано попита Бес.
— Познавам писарите — заяви Теламон. — Всеки от вас иска да е този, който ще разчете тайнописа. Работите заедно, но всеки мечтае заслугата да бъде негова. Казахте ли нещо на Памен?
— Не може да сме му казали нещо, което и самите не знаем — мрачно отвърна Солан.