3001: Последната одисея

Това обяснява и друга загадка. Направо попитах Дейв: „Защо ми беше позволено да кацна на Европа, след като векове наред всички други са били отклонявани? Очаквах с мен да се случи същото!“.

Отговорът е смешно прост. Монолитът използва Дейв — Халмън — от време на време, за да ни наблюдава. Дейв е знаел всичко за моето спасение — дори е гледал някои от интервютата ми на Земята и Ганимед. Не мога да скрия, все още малко ме боли от това, че не се е опитал да се свърже с мен! Но поне с отворени обятия ме посрещна тук.

Дим, до отлитането на „Сокол“ — с или без мен — остават още четирийсет и осем часа. Мисля, че след като вече установих контакт с Халмън, това време вече не ми е необходимо. Със същата лекота можем да поддържаме връзка и от Анубис… ако той пожелае.

И нямам търпение колкото може по-бързо да се върна в хотел „Гранимед“. „Сокол“ е прекрасен малък космически кораб, но водопроводната му система би могла да се подобри — тук започва да смърди и направо умирам за хубав душ.

Очаквам предстоящата среща с вас — и особено с Тед Хан. Преди да се завърна на Земята, имаме да разговаряме за толкова много неща.

ЗАПИШИ

ПРАТИ