3001: Последната одисея

Той също смята, че Монолитът е направил поне една погрешна преценка. Навярно това не е точната дума — може да е било съзнателно и внимателно обмислено…

Във всеки случай последствията от нея са… хм, наистина страшни и ужасяващи. За щастие съм в състояние да ви я изложа, така че можете сами да решите. Да, макар че това се е случило преди хиляда години, когато на Юпитер пристигнала втората мисия с „Леонов“! И през цялото това време никой не се е досещал…

Много се радвам, че ми поставихте мозъчна шапка. Разбира се, тя е безценна — не мога да си представя живота без нея — но сега върши работа, за която изобщо не е предназначена. И се справя забележително добре.

На Халмън му трябваха десетина минути, за да разбере как работи и да влезе в интерфейс. Сега имаме мисловна връзка — което, честно казано, е доста силно напрежение за мен. Трябва постоянно да го моля да забавя темпото и да ми говори с по-прости думи.

Не съм сигурен какво ще се получи. Това е хилядагодишен запис на преживяването на Дейв, по някакъв начин съхранен в невероятната памет на Монолита, после прехвърлен в моята мозъчна шапка — не ме питайте точно как — и накрая излъчен към вас през ганимедската централа. Пфу! Надявам се, че няма да получите главоболие, докато го качвате.

Прехвърляме се към Дейв Боумън до Юпитер в началото на двайсет и първи век…