Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Ще имаш за задача да не допускаш в стаята й да влиза никой освен мен — каза той.
— Ами нейната компаньонка?
— За какво й е компаньонка? — сви рамене Доминик. — Мога и сам да обличам — и да събличам — жена си, когато трябва.
Саймън се сдържа да не се разсмее гласно, но по красивото му лице ясно се виждаше колко му е забавно.
— Поне за няколко дни — каза брат му — Мег ще бъде като сокол, докаран току-що в моя птичарник. Каквото и да яде, ще го яде от моята ръка. Каквото и да пие, ще го пие от моите устни. Когато спи, ще спи до мен. Когато се събужда, ще чува моя дъх и ще се топли от моята топлина.
Саймън вдигна вежди, но не каза нищо.
— Мег каза, че не я познавам — продължи Доминик, разсъждавайки на глас, както често правеше в присъствието на брат си. — Права е. Грешката е моя. В началото ми се струваше, че е склонна да се предаде лесно, но тя се оказа по-трудно превземаема и от най-добре защитените градове и крепости, които съм завладявал.
Какво ли толкова е станало, след като ги оставих сами в гората, запита се Саймън. Но не каза нищо. Знаеше, че е най-добре да не се меси, когато брат му започне да обмисля как да превземе дадена укрепена позиция.
Или жена.
— Докато премине месечното й течение — каза Доминик, — вече ще я познавам много по-добре. Но не по начина, по който един съпруг познава жена си.
— Каза ли й вече, че ще бъде пленница в собствената си крепост? — попита Саймън.
— Да.
— И какво каза тя?
Доминик присви очи.
— Нищо. Не е изрекла и дума, откакто ми съобщи, че ще умра без наследници.
— По дяволите! — възкликна сепнато Саймън.
Преди Доминик да успее да каже още нещо, в стаята се появи прислужникът. Зад гърба му вървеше старата Гуин. Прислужникът остави храната и каната с ейл на масата и се оттегли. Когато Саймън се нахвърли лакомо върху яденето, Доминик посочи на старата друидка да се приближи до огъня.
— Обядвала ли си? — учтиво попита той.
— Да, господарю, благодаря.
Доминик се поколеба за миг, питайки се как би било най-добре да повдигне въпроса за своята друидска невяста, за проклятията и надеждите, за истините и суеверията, и за скритите връзки между всички тях. Накрая тръсна глава и последва примера на хората от Блакторн. Джон и Мег бяха се хвърлили към проблема с главата напред. Защо тогава и новият господар да не стори същото?
— Разкажи ми за друидските съпруги — простичко каза той.
— Те са жени.
Иззад гърба на Доминик долетяха странни звуци — сякаш Саймън се мъчеше да подтисне смеха си или някоя ругатня, или и двете.
— Да, наистина — кимна Доминик с привидно спокойствие. — Вече успях да забележа, че и Мег е такава. И това е доста окуражително, защото аз пък съм мъж.
Бледите очи на Гуин проблясваха развеселено.
— Интересува ли ви нещо друго, милорд?
— Доста неща — отвърна той. — Кажи ми по какво съпругите-друидки се различават от обикновените жени.
— Очите им имат необичаен зелен цвят.
Доминик изсумтя.
— Продължавай.
— Притежават невероятната дарба да се разбират с всички земни твари.
Той мълчеше и чакаше. Гуин също.
— За бога! — възкликна Доминик, като вдигна умолително поглед към тавана. — Трябва ли да вадя думите с ченгел от устата ти? Говори!
— Може би ще е по-лесно, ако ми кажете какво по-точно искате да знаете — смирено каза Гуин. — Но понеже тази стая е много уютна и старите ми кости се радват на топлината, с радост бих ви разказала всичко — от раждането на лейди Маргарет до днес.
Доминик вдигна свитите си в юмруци ръце на хълбоците си и изгледа изучаващо старата жена. Тя също го изучаваше с поглед, макар и в този поглед да нямаше толкова агресивност. Във всеки случай надменността й не беше по-малка от неговата.
— Вече имах възможност да се уверя, че друидките са опърничави жени — каза той след известно мълчание.
— Така е.
— И безстрашни.
Гуин наклони глава, сякаш обмисляше думите му.
— Не сме страхливки — каза тя, после направи кратка пауза и добави: — Има разлика, милорд.
— Има — кимна Доминик, изненадан от нейната интелигентност. — Мъжете наричат това смелост.
Той протегна ръка и разлюля златните звънчета, обмисляйки какъв да бъде следващият му ход. Тихият напевен звън накара Гуин да обърне глава към екзотичния накит.
— Ако цветята можеха да пеят — каза тя с възхитен тон, — гласовете им щяха да бъдат точно такива.
Доминик я погледна.
— Отново ме изненадвате, мадам.
— Не е кой знае какво постижение да изненадаш човек, който е съсредоточил цялото си внимание върху едно-единствено нещо и пренебрегва всичко друго в живота.