Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Чудесно — възкликна Саймън. Радваше се, че поне нещо се развива добре.
— Да…
Доминик затвори очи, сякаш да чуе по-добре златния звън.
— Ще рече човек, че вече е била обучавана — каза той след известно мълчание.
— А била ли е? — попита Саймън.
— Възможно е. Но соколарят ме увери, че за блакторнските птици подобна интелигентност е нещо обичайно… стига за тях да се е грижила вещицата Мег.
Саймън въздъхна.
— Какво откри? — попита Доминик с почти непроменен тон.
Почти, но не съвсем. Колкото и трудно доловима да бе разликата, тя за пореден път убеди Саймън, че брат му съвсем не е безразличен към своята непокорна съпруга, чрез която той се надяваше да основе своя династия, при това династия мощна и способна да надживее както жестоките капризи на съдбата, така и жестоките удари на хората.
— Нищо не открих — отговори без заобикалки той. — Скокливка загуби дирята.
Звънът на камбанките замря.
— Изгубила е дирята? — възкликна Доминик, като се вторачи изпитателно в брат си. — Колко странно. Скокливка има най-доброто обоняние от всички хрътки, които съм виждал.
— Така е — съгласи се Саймън.
— А имаше ли други следи наоколо?
— Да. От един голям елен, обитаващ горното течение на потока, който се влива в река Блакторн. От лисица, която е уловила заек. От орел и пет гарвана, които са се счепкаш за плячка.
Доминик изсумтя.
— А от коне?
— Нито една, дори от дивите коне, които се въдят по тези места.
— Тогава от волове? Или от каруци? Или човешки стъпки? — упорито продължи Доминик.
— Не.
— Къде загубихте миризмата?
— Точно там, където каза лейди Маргарет — при побитите камъни, които ограждат една езическа гробищна могила.
— И не видя никакви признаци, че там е имало и някой друг?
— Никакви — намръщено отговори Саймън. — Ако Дънкан от Максуел или който и да е друг мъж е бил там сутринта с твоята жена, той е долетял на крилете на някой орел и си е отишъл по същия начин.
Доминик изръмжа сърдито.
— Може би тя казва истината. Може би действително просто е събирала билки — подхвърли Саймън.
— Може би. Но би могла да ги бере и много по-близо до дома.
— Ами онези странни листенца?
— Градинарят каза, че никога не е виждал такива — призна Доминик.
Тъкмо затова се намираше тук, докато Мег бе в стаята си, имаше нужда от време, за да помисли. Първите схватки в битката му за синове се бяха развили зле. А Доминик беше твърде добър тактик, за да повтаря грешките си.
Трябваше да се поучи от тях, и то бързо. Защото тази битка бе най-съдбоносната от всички битки, които бе водил през живота си.
— Може би бях несправедлив към съпругата си — кимна бавно той. — Да, определено бях несправедлив към нея.
— Защо? Всеки друг мъж на твое място би съсипал жена си от бой, ако беше отишла в гората сама, при това без да се обади на никого.
— Откъде знаеш, че не съм направил точно това? — тихо попита Доминик.
— Когато те измъкнах от онзи турски зандан, ти се закле, че щом се сдобиеш със свое собствено владение, никога няма да допуснеш в него да се използват камшици и тояга. Ти си човек, който държи на думата си.
Доминик рязко се изправи на крака. Ужасът му от преживените кошмари в тъмницата бе толкова голям, че си го припомняше само в своите сънища. И щом се събудеше, ги забравяше веднага.
Предпочиташе да ги забравя.
— Благодарих ли ти за това, Саймън?
— Всеки от нас е спасявал живота на другия толкова пъти, че е безсмислено да ги броим — сухо отвърна брат му.
— Но тогава ти спаси не моя живот, а душата ми — промълви Доминик.
Камбанките звъннаха, разлюлени от свиването на юмрука му.
— Имам нова задача за теб — каза той след миг. — Ще бъдеш пазач.
Саймън се извърна рязко от огъня.
— Да не би Свен да е открил някакъв заговор срещу теб?
— Няма да пазиш мен, а моята съпруга.
— По дяволите! — възкликна възмутено Саймън.
— На кого друг да разчитам, че няма да я съблазни или да бъде съблазнен от нея? — попита Доминик.
— Сега разбирам защо султаните имат евнуси в харемите си.
— Е, няма да поискам от теб чак такава жертва.
— Надявам се — навъсено каза Саймън, като прокара пръсти през светлата си коса. — Дължа ти много, братко мой, но не и своята мъжественост!
Смехът на Доминик се смеси с тихия шепот на звънчетата.