Стоманеният плъх

— Защо не я намерих?

— Защото не предаваше. Трябва да допълня, че вратата съдържа и приемник. Предаването се води само в случай, че е получен съответен сигнал. Дадохме ти възможност да достигнеш местоназначението, а след това те проследихме. Изгубихме те за известно време във Фрайбурбад, но след това попаднахме на следите ти в болницата, където си поигра с труповете. Помогнахме ти там. Болницата беше дълбоко възмутена, но ги успокоихме. След това взехме под наблюдение хирурзите и съответното оборудване, тъй като следващата ти крачка беше очевидна. Надявам се, че ще ти бъде приятно да разбереш, че носиш микропредавател в гърдите си.

Погледнах гърдите си, но нищо не казах.

— Появи се много добра възможност, за да я изпуснем — продължи Инскин. — Веднъж през нощта, когато ти здраво спеше от приспивателните, а милият доктор се добра до алкохола, който се оказа в една от хранителните пратки, хирург на Корпуса направи малка операция.

— И след това следяхте всяка моя крачка?

— Да, почти, но ти можеше да се държиш по друг начин, ако знаеше, че сме тук.

— Тогава защо дойдохте? — попитах аз. — Нали не съм викал за помощ.

— Вярно е — каза той, отпивайки от брендито. — Обичам новакът, вързан на каишка, да бъде достатъчно уверен и с дълъг повод, но не дотолкова, че да се обеси на него.

Какво можех да кажа?

Гласът му беше мек и съчувстващ.

— Щеше ли да я арестуваш, ако не бяхме дошли?

— Не знам — честно отговорих аз.

— Добре че постъпих както си знаех — изруга той със злоба. — А иначе сега нашата мултиубийца щеше да избяга.