Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Искате ли освобождаване под гаранция, господин Давънпорт?
Флечър пак стана на крака.
— Да, господин съдия.
— Въз основа на какво?
— Госпожа Кърстен не е осъждана досега и не представлява обществена опасност. Има две деца, Алън на седем години и Дела на пет, сега живеят при баба си в Хартфорд.
Съдията се извърна към главния прокурор.
— Обвинението възразява ли обвиняемата да бъде пусната под гаранция?
— Да, господин съдия. И то не само защото за престъплението, в което госпожа Кърстен е обвинена, се полага смъртно наказание, но и защото убийството е предумишлено. Ето защо съм на мнение, че обвиняемата представлява опасност за обществото и може да се опита да се укрие от щатското правосъдие.
Флечър скочи от стола.
— Възразявам, господин съдия.
— Въз основа на какво, господин Давънпорт?
— За такова престъпление наистина е предвидено смъртно наказание, така че, и да напусне щата, госпожа Кърстен не може да се укрие от правосъдието, още повече че живее в Хартфорд, където работи като чистачка в болница „Сейнт Мери“, освен това и двете й деца ходят в местно училище.
— Някакви други съображения, господин Давънпорт?
— Нямам, господин съдия.
— Отказвам да пусна обвиняемата под гаранция — оповести Абърнати и удари с чукчето. — Насрочвам следващото съдебно заседание за понеделник, седемнайсети този месец.
— Всички да станат на крака.
На излизане от съдебната зала господин Абърнати намигна на Флечър.
Трийсет и четири минути и десет секунди. Нат не успя да прикрие радостта си, че не само е счупил собствения си рекорд, но и се е наредил шести в лекоатлетическите състезания в университета и със сигурност ще го включат в отбора за турнира с Бостънския университет.
Докато правеше обичайните упражнения за разтягане, при него дойде Том.
— Браво на теб! — поздрави го той. — Обзалагам се, че до края на сезона ще смъкнеш от времето още една минута.
Докато си обличаше долнището на анцуга, Нат погледна големия червен белег отзад на крака си.
— Хайде да вечеряме заедно — предложи приятелят му — и да го ознаменуваме. Искам да обсъдя нещо с теб, преди да се прибера в Йейл.
— Довечера не мога — отвърна Нат, докато вървяха към съблекалнята. — Имам среща с едно момиче.
— Познавам ли го?
— Не — рече другото момче. — Но това ми е първата среща от доста месеци и да ти призная, съм доста притеснен.
— Капитан Картрайт притеснен! Ново двайсет! — прихна приятелят му.
— Точно там е проблемът — каза Нат. — Тя ме мисли за някаква кръстоска между Дон Жуан и Ал Капоне.
— Както гледам, ти е разбрала спатиите — подсмихна се Том. — Разказвай, де!
— Няма нищо за разказване. Срещнах я по време на крос на билото на хълма. Умна е, свирепа, доста хубавка и ме мисли за изпечен негодник.
После Нат повтори разговора им пред кафенето.
— Ралф Елиот явно те е изпреварил със своята си версия — отбеляза Том.
— Остави го Елиот. Как мислиш, дали да сложа сако и вратовръзка?
— Не си ми искал такива съвети още откакто бяхме гимназисти.
— Когато се налагаше да взимам от теб сако и вратовръзка. Е, какво ще ме посъветваш?
— Парадна униформа с всичките му ордени и медали.
— Без майтап!
— Е, така поне ще затвърдиш мнението й за теб.
— Точно него се опитвам да разсея.
— В такъв случай погледни нещата през нейните очи.
— Казвай, де.
— Как според теб ще бъде облечена тя?
— Нямам представа, виждал съм я всичко на всичко два пъти в живота си и първия беше по наплескани с кал шорти.
— Много секси, няма що! Все пак надали ще ти се изтърси по анцуг. А втория път?
— Облечена по модата, но без да се набива на очи.
— Ами и ти се облечи така, което няма да е никак лесно, понеже по теб няма нищо модно, а както ми я описваш, тя е убедена, че правиш всичко възможно да биеш на очи.
— Отговори ми, де — подкани другото момче.
— Лично аз щях да се облека спортно — отвърна Том. — Но не с тениска, а с риза, панталон и пуловер. Като твой съветник по облеклото бих могъл, естествено, да ви правя компания по време на вечерята.
— А, без тия! Ще вземеш да се влюбиш в нея.
— Явно държиш много на това момиче — отбеляза тихо Том.
— Според мен е божествена, което не й пречи да си мисли какви ли не небивалици за мен.
— Е, щом е приела да вечеряте заедно, едва ли те мисли чак за такъв негодник.
— Да, но условията бяха доста необичайни — поясни Нат и разказа какво е предложил на момичето, само и само то да склони да се срещнат.
— Е, вече ти казах, хлътнал си не на шега, това обаче не променя факта, че искам да те видя. Дай да закусим заедно. Или смяташ да похапнеш и на закуска със загадъчната дама от Изтока?