Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— И защо ищецът не е спечелил делото? — попита Ейбрахамс, без да сваля втренчен поглед от Флечър.
— Защото госпожа Деметри е отказала да свидетелства срещу съпруга си.
Пръстът се премести към Джими.
— А защо е отказала? — попита строго професорът.
— Защото е била глупава.
— Защо е била глупава? — попита отново Ейбрахамс.
— Защото предната вечер мъжът й е правил любов с нея или я е набил, или и двете и тя се е поддала.
Чу се тих смях.
— Присъствали ли сте там, господин Гейтс, за да свидетелствате, че е имало любене или побой? — попита Ейбрахамс и смехът стана малко по-силен.
— Не, господин професоре — отвърна Джими, — но съм готов да се обзаложа, че се е случило точно това.
— Сигурно сте прав, Гейтс, но освен ако не представите убедителни доказателства, няма как да потвърдите, че предната вечер в спалнята се е случило именно това. Ако в съда направите такова прибързано изявление, адвокатът на другата страна ще възрази, съдията ще го подкрепи, а съдебните заседатели ще ви вземат за глупак. И което е още по-важно, Гейтс, ще подведете клиента си. Не се осланяйте на предположения какво се е случило, колкото и правдоподобни да ви се струват те, освен ако не можете да ги докажете. Не сте ли в състояние да го направите, по-добре си мълчете.
— Но… — обади се Флечър.
Някои студенти наведоха глави, други затаиха дъх, трети зяпнаха невярващо младежа.
— Името?
— Давънпорт, господин професоре.
— Явно смятате, че можете да обясните какво имате предвид с думичката „но“, така ли е, Давънпорт?
— Госпожа Деметри е била посъветвана от адвоката си, че и да спечели делото, фирмата ще бъде ликвидирана, понеже никой от двамата съпрузи не е притежавал мажоритарен дял. Законът „Кендъл“ от 1941 година. След това тя е пуснала акциите си на борсата и те са били изкупени за сто хиляди долара от най-големия конкурент на съпруга й — някой си господин Канели. Не мога да докажа, че той е спал или не е спал с госпожа Деметри, знам обаче, че подир една година фирмата е била ликвидирана, след което госпожата е изкупила отново акциите си за десет цента едната и е платила за тях седем хиляди и триста долара, а после веднага е сключила нов договор за съдружие със съпруга си.
— Господин Канели успял ли е да докаже, че съпрузите Деметри са го ощетили с тайно споразумение помежду си?
Флечър се замисли. Дали Ейбрахамс не му залагаше капан?
— Защо се колебаете? — попита той.
— Съдът, господин професоре, не би го признал за доказателство.
— Въпреки това какво искате да ни кажете?
— Една година по-късно госпожа Деметри е родила син и според акта за раждане баща на детето е господин Деметри.
— Прав сте, това не е доказателство. И така, в какво е била обвинена госпожа Деметри?
— В нищо. Новото търговско дружество се е развивало много успешно.
— Защо тогава законът е бил променен именно заради Деметри?
— Съдията е запознал с делото главния прокурор на щата.
— Кой щат?
— Охайо. Вследствие на това е бил приет законът за съдружието между съпрузи.
— Годината?
— 1949-а.
— Промени?
— Според този закон съпрузи нямат право да изкупуват отново акции от търговско дружество, в което са били съдружници, ако от това се облагодетелстват поотделно.
— Благодаря, Давънпорт — рече професорът точно когато часовникът отброи единайсет. — Защитихте добре своето „но“.
— Студентите изръкопляскаха. — Но можеше да е и по-добре — допълни Ейбрахамс, преди да излезе от аудиторията.
Седнал на зида точно срещу студентското кафене, Нат чакаше търпеливо. След като видя как от сградата излизат близо петстотин млади жени, реши, че непознатата е толкова стройна просто защото не се храни. После най-неочаквано тя изхвърча през летящата врата. Нат бе разполагал с предостатъчно време, за да обмисли какво ще каже, но пак се притесни, докато тичаше да настигне момичето.
— Здравей, аз съм, Нат. — Непознатата го погледна, но не се усмихна. — Срещнахме се завчера. — Тя пак не каза нищо.
— На билото.
— Да, помня — отвърна накрая момичето.
— Не ми каза името си.
— Не, не ти го казах.
— Да не би да съм те подразнил с нещо?
— Не, не си.
— В такъв случай мога ли да попитам какво означава това „носи ми се слава“?
— Господин Картрайт, сигурно ще се изненадаш, но в студентското градче има и жени, които не смятат, че орденът „За храброст“ ти дава автоматично правото да искаш да им отнемеш девствеността.
— И през ум не ми е минавало такова нещо.