Диамантената ера

— Вие подвързията и подобни неща ли имахте предвид? — попита Хакуърт.

— О, да — отвърна лорд Финкъл-Макгроу. — Ако го открия в някой антикварен магазин, целият покрит с прах, въобще няма да го погледна втори път.

— Защото, ако нещо, дори съвсем минимално, не ви харесва — каза Хакуърт, — бих могъл да го компилирам още веднъж. — Той беше започнал да се надява отчаяно, че на лорда нещо няма да му хареса; това можеше да му даде възможност да измъкне още едно копие за Фиона. Засега обаче лордът на имуществото беше съвсем доволен — нещо, което бе много нетипично за него.

Продължи да разлиства книгата в очакване да се случи нещо.

— Много малко вероятно е сега да направи нещо интересно — обясни Хакуърт. — Тя няма да се активира, докато не се свърже.

— Да се свърже?

— Както ви казах, тя чува и вижда всичко, което е някъде около нея — отвърна Хакуърт. — В момента си търси някое малко момиченце. Веднага щом някое малко момиченце я вземе в ръце и я отвори за първи път, тя ще съхрани лицето и гласа на това дете в паметта си…

— Свързва се с него. Сега разбирам.

— И оттогава нататък ще възприема всички събития и хора по отношение на това дете, като го използва за източник на данни, на базата на които да си направи психологически профил. Поддържането на този профил е един от основните процеси на книгата. Винаги, когато детето използва книгата, тя ще извършва нещо като динамично картографиране от базата данни върху конкретния профил на детето.

— Имаш предвид базата данни на фолклора.

Хакуърт се забави с отговора си.

— Много се извинявам, но не съвсем. Фолклорът се състои от определени универсални идеи, които са се отпечатали върху различните местни култури. Много култури например си имат фигурата на „мошеника“, така че той може да се възприеме като нещо универсално; на различните места обаче той се появява под различна форма, всяка от които е най-подходяща за средата на съответната култура. Индианците от американския югозапад са го наричали „Койот“, тези от тихоокеанското крайбрежие — „Гарван“. Европейците са го нарекли „Рейнар Лисицата“. Афро-американците — „Заекът Бр’ер“. В литературата на двайсети век се появява най-напред като „Зайчето Бъни“, а по-късно и като „Спец“.

Финкъл-Макгроу се ухили.

— Когато бях млад, тази дума имаше двойнствено значение. Можеше да означава мошеник, способен да влезе навсякъде, но също така и много добър специалист по шифрите.

— Това двойно значение е често срещано в пост-неолитните култури — съгласи се Хакуърт. — С нарастване ролята на технологиите, мошеникът е претърпял промяна в образа си и е станал бог на занаятите — на технологиите, ако това ви харесва повече, макар и да си е запазил основните мошенически качества. И така, имаме шумерския „Енки“, гръцките „Прометей“ и „Хермес“, норвежкия „Локи“ и т.н. Така или иначе — продължи Хакуърт, — „мошеникът/технологът“ е само една от универсалните идеи. Базата данни е пълна и с много други такива. Тя е нещо като каталог на колективното несъзнавано. В миналото писателите на детски книжки е трябвало да вплитат тези универсалии в конкретни символи, които са били познати на читателската им аудитория — например, Биатрикс Потър е вплела идеята за мошеника в зайчето Питър. Това е един доста ефикасен начин, особено ако обществото е хомогенно и статично, така че всички деца имат много сходни преживявания. Онова, което направихме с моя екип, е да отделим този процес и да създадем системи за отпечатване на универсалните образи върху уникаения психологически профил на детето — нищо, че с течение на времото този профил се променя. Поради това е важно вие да не позволите тази книга да попадне в ръцете на нито едно дете, докато Елизабет не е успяла да я отвори.