Ега ти животът
- Автор: Хорнби Ник
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Чаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ега ти животът». Краткое содержание книги:
Брус Спингстийн непрекъснато го прави това в песните си. Може би не точно непрекъснато, но го е правил. Нали знаеш парчето „Боби Джин“ от „Борн ин USА“? Все едно, обажда се значи той на едно момиче, но тя вече била напуснала града и това го ядосва, защото не е знаел, че вече е заминала, а пък е искал да й каже „сбогом“ и да й каже, че ще му липсва, и да й пожелае успех. А после следва соло на саксофона и човек направо се надървя от кеф, ако си пада по такива сола, разбира се. И по Брус Спрингстийн. Ами, това е, аз искам животът ми да е като песен на Брус Спрингстийн. Поне за малко. Знам, че не съм роден да бягам, и че улица „Севън систърс“ няма нищо общо с „Тъндър роуд“, но усещането не може да се различава чак пък толкова много, нали? Искам да се обадя на тези мои гаджета и да им пожелая успех, и да им кажа „сбогом“ и тогава и те ще се чувстват добре, и аз ще се чувствам добре. Всички ще сме добре. Това щеше да е супер. Даже велико.
Петнайсет
Запознаха ме с Ана. Дик я доведе една вечер, когато Бари го нямаше. Беше дребничка, тиха, учтива, изключително дружелюбна, а Дик съвсем явно я обожаваше. Искаше моето одобрение, а аз с лекота можех да му го дам, и то в изобилие. За какво ми е Дик да е нещастен? За нищо. Исках да е възможно по-щастлив. Исках да покаже на нас, останалите, че е възможно човек да има едновременно и стабилна връзка, и голяма колекция от албуми.
— Няма ли някоя нейна приятелка за мен? — попитах Дик.
Разбира се, нормално не бих се обърнал към Ана в трето лице, защото седеше на една маса с нас, но си имах извинение: въпросът ми е едновременно и одобрение, и намек. Дик го схваща и ми се усмихва радостно, с благодарност и разбиране.
— Ричърд Томсън — обяснява на Ана. — Това е от парче от албум на Ричърд Томсън. „Ай уонт ту сий дъ брайт лайтс тунайт“, нали, Роб?
— Ричърд Томсън — повтори Ана, с глас, който подсказваше, че през последните няколко дни явно е трябвало да попие много бързо доста информация. — Не мога да се сетя той кой беше. Дик се опитва да ме образова.
— Мисля, че още не сме стигнали до него — казва Дик — Няма значение. Той е фолк-рокпевец и най-добрият британски изпълнител на електрическа китара. Така си е, нали, Роб? — Зададе въпроса си по доста нервен начин. Ако Бари беше тук точно в този момент, щеше да му достави особено удоволствие да направи Дик на салата.
— Напълно прав си, Дик — убедително потвърждавам аз. Дик ми кимва в знак на успокоение и задоволство.
— Ана е фен на „Симпъл майндс“ — споделя Дик, набрал кураж от успеха си с Ричърд Томсън.
— А, ясно. — Просто не знаех какво да кажа. Защото за нас, за нашета вселена, това беше направо потресаваща информация. Всички ние мразехме от дън душа „Симпъл майндс“. Те бяха на първо място в класацията ни на „Първи Пет Банди Или Музиканти, Които Трябва Да Бъдат Разстреляни С Идването На Музикалната Революция“. (След „Симпъл майндс“ се нареждаха Майкъл Болтън, „112“, Брайън Адамс и — я виж ти!
„Дженезис“. Бари искаше да застреля „Битълс“, но аз му обърнах внимание, че вече е правено.) Дик и фенка на „Симпъл майндс“?! Абсурд! Просто не можех да си го представя, както не бих могъл да си го представя и с някой член на кралското семейство или на кабинета в сянка: учудващото в случая е не толкова привличането между тях двамата, а как изобщо е било възможно да се срещнат, по дяволите.
— Но мисля, че тя вече започва да разбира защо не бива да им бъде фенка. Нали, Ана?
— Може би. Малко.
Гледат се усмихнато. Като се замисли човек, в цялата тази работа има нещо, от което направо те побиват тръпки на ужас.
Човекът, който успя да ме убеди да престана да звъня непрекъснато на Лора, беше Лиз. Видяхме се и тя здравата ме насоли.
— Престани, наистина, това много я разстройва — каза тя, — пък и него също.