Имперски убийства

Когато се здрачи и запалиха светилниците, „Магариците“ се изпълни с хора, прииждащи направо от игрите. Муран, разбира се, бе героят на деня. Той седеше като Цезар в най-хубавото кресло, с лавров венец около челото и гирлянда бели цветя на врата. Януария го бе посрещнала с радостни писъци и възклицания. Полибий отвори бъчвата с най-доброто си фалернско вино, както сам обяви и приветства Муран като героя на игрите. Всички обсъждаха майсторството му, а Попея търчеше нагоре-надолу да поднася риба, задушена змиорка и други деликатеси от кухнята.

Във всеобщата възбуда някой младеж скачаше на крака и се опитваше да покаже как бяха разменяли удари гладиаторите. Прегърнал през рамо Фаустина, Граний вземаше дейно участие в гощавката и хвалебствените пеани59. Пристигна и Парис с напомадена и накъдрена коса. Беше облечен в туника от скъпа розова коприна, която предизвика възторжените охкания на дамите. Лицето му беше гримирано, дори ноктите му бяха боядисани в тон с цвета на възхитителната туника. Той ловко се промъкна през пируващите до Клавдия.

— Victor eternus60 — прошепна той. — Защо всички момичета харесват гладиатори, Клавдия?

В гласа му нямаше злоба, светлите му очи палаво блестяха. Клавдия погледна към Муран, който седеше срещу нея. От време на време той улавяше погледа й и печално му отвръщаше. Не бе споменавал инцидента под амфитеатъра, въпреки че от изражението на Полибий тя бе отгатнала, че чичо й вече знае и е силно разтревожен.

Единственият облак над празненството беше пристигането на вигилите. Те нахълтаха с викове, че търсят Полибий, а после го изведоха навън. Клавдия се извини и също излезе. Облечени в кожени брони и полички, с колани с мечове около кръста, те бяха избутали чичо й надолу по тясната уличка и го бяха заобиколили. Командирът им, дребен набит мъж с оредяваща коса и грозно сбръчкано лице, тъкмо бе вдигнал пред лицето му ръката си с разперени пръсти.

— Пет дни, Полибий! Имаш пет дни да предадеш среброто на Арий. Нас не ни е грижа за убиеца!

— Ами ако не мога? — попита в отговор Полибий.

— Ще затворим кръчмата ти, докато не платиш висока глоба!

Полибий пристъпи напред:

— Значи, осъден съм, каквото и да сторя? Единственото, което искаш, са парите, нали така? Парите на Арий и моите. Каквото и да стане, все нещичко от тях ще залепне за дебелите ти, мръсни пръсти!

— Какво става тук? — намеси се Клавдия.

Стражът се обърна, огледа я и се изсмя:

— Върви и си избърши задника! Или аз ще го направя!

Полибий се хвърли към него, но стражът го отблъсна.

— Остави племенницата ми!

— Племенница, така ли? Племенница или изгора? — изсмя се на собствената си шега нахалникът. — Можеш да платиш или в брой, или в стока.