Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
— Флакон със спрей — добави дрезгаво Дон Дени.
— Върху флакона, — продължи Франческа Спениш, — имаше една единствена дума, изписана със златни блестящи букви и тя беше ЮБИК. Нищо друго. Само тази странна дума. После юмрукът отново стисна флакона, ръката постепенно се скри в сивкавата мъглявина, която я обграждаше. Днес, преди да започне службата, погледнах в речника, а после се обадих в градската библиотека, но никой не знае какво означава тази дума или на какъв език е. Нямаше я и в речника. Библиотекарката ми каза, че такава английска дума няма. Най-близката, е латинската дума ubique, което означава…
— Вездесъщ — рече Джо.
Франческа Спениш кимна.
— Точно така. Но дума Юбик няма, а в съня видях именно нея.
— Става дума за същата дума — рече Джо. — Само че произношението е различно.
— Откъде знаеш? — попита го иронично Пат Коунли.
— Вчера ми се яви Рунсайтър — обясни Джо. — В записана предварително реклама — нямаше особено желание да се разпростира в обяснения, струваше му се прекалено сложно. Поне в този момент.
— Ах, ти, жалък глупак — просъска Пат.
— Защо? — попита я той.
— Това ли е твоята представа за явяване на мъртвец? Че тогава можеш да наречеш „явяване“ и писмата, които е написал преди смъртта си! И бележките в бележника му…
— Ще вляза да отдам последна почит на Рунсайтър — заяви Джо. После заряза групата, все още подредена на стълбите и влезе в хладната погребална зала.
Пусто. Вътре нямаше никой, само празни седалки и в далечния край, ковчег, отрупан с цветя. В една малка странична ниша имаше старомоден червеникав орган с големи тръби и дървени сгъваеми седалки. Миришеше на прах и цветя и от този аромат му се догади. Колко ли жители на Айова, помисли си той, са поели към вечността от тази зала. Полирани подове, кърпички, черни вълнени костюми… и печалната музика на органа.
Той наближи ковчега, поколеба се, сетне надникна вътре.
В единия край беше захвърлен изсъхнал обгорен скелет, който завършваше с прозрачен като пергамент череп, подигравателно захилен, с кухи черни орбити. Наоколо се въргаляха захабени парцали, сякаш раздухани от вятъра. Като че ли скелета се бе загърнал с тях, а сетне ги бе разхвърлял с диханието си. Нищо не помръдваше. Загадъчната промяна, която беше поразила Уенди Райт и Ал, и тук беше стигнала до своя край много отдавна. Преди години може би, като при Уенди.
Какво ли са видели останалите от групата? Или се е случило след церемонията?
Джо протегна ръка и дръпна похлупака на ковчега. Глухият удар на дърво в дърво отекна в празната зала. Никой не се появи.
Заслепен от напиращите в очите му сълзи, той пресече потъналата в тишина зала и излезе навън, в огрения от слънчеви лъчи следобед.
— Какво има? запита го Дон Дени, когато се присъедини към групата.
— Нищо — рече Джо.
— Изглеждаш така, сякаш някой ти е изкарал акъла — отбеляза Пат.
— Нищо! — той впери в нея поглед, изпълнен със свирепа омраза.
— Случайно да си видял вътре Еди Дорн? — запита го Типи Джаксън.
— Никъде я няма — обясни Йон Айлд.
— Но нали преди малко беше тук? — учуди се Джо.
— Цял ден се оплаква, че й е студено и е уморена — каза Дон Дени. — Може да се е върнала в хотела. Спомена, че искала да си легне веднага щом приключи службата. Сигурно така е постъпила.
— Сигурно е мъртва — добави Джо. Сетне продължи. — Мисля че вече ви казах. Отдели ли се някой от групата, чака го гибел. Не забравяйте какво се случи с Уенди Райт, Ал и Рунсайтър… — той млъкна.
— Рунсайтър беше убит от взрива — поправи го Дон Дени.
— Ние бяхме убити от взрива — рече Джо. — Знам го, защото Рунсайтър ми го каза. Беше го написал на стената на мъжката тоалетна в нашата служба. А после го видях на…
— Говориш небивалици — прекъсна го с рязък глас Пат. — Мъртъв ли е Рунсайтър, или не е? И ние — мъртви ли сме, или не? Първо казваш едно, после друго. Не можеш ли да говориш разумно?
— Опитай се — помоли го Йон Айлд. Останалите закимаха в знак на съгласие.
— Мога да ви кажа какво беше написано на стената — отвърна Джо. — Мога да ви кажа за износения касетофон, за рекламата на Рунсайтър, за бележката в кашончето за цигари от Балтимор и за етикета на елексира от Юбик. Но не мога да ви обясня връзката между тези явления. Единственото, което знам със сигурност, е че трябва час по-скоро да стигнем хотела и да открием Еди Дорн преди да е издъхнала и да се е сгърчила. Къде можем да хванем такси?