Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Ваша светлост?
Ройс отново беше на крака.
— Господин Ройс, казах ви, че ще получите възможност — отвърна съдията. Предупреждението съвсем ясно се долавяше в гласа й.
— Но, ваша светлост, аз не мога…
— Сядайте.
Той се подчини и Брайтман отново насочи вниманието си към мен.
— Ваша светлост, това е циничен ход, направен от отчаян адвокат. Позволявам си да се надявам, че няма да му позволите да подкопае устоите на конституцията.
Бяхме като скачени съдове, аз седнах — а Ройс моментално се изправи.
— Един момент, господин Ройс — вдигна ръка съдията и му даде знак да се върне на мястото си. — Искам да поговоря с господин Бел.
Сега дойде ред на Бел да стане. Той беше добре облечен, с пясъчноруса коса и червендалесто лице, но виждах страха в очите му. Независимо дали той се беше обърнал към Ройс, или Ройс — към него, ставаше ясно, че не е очаквал да се изправи пред съдията и да дава обяснения.
— Господин Бел, не съм имала удоволствието да ви видя да практикувате в моята зала. С наказателно право ли се занимавате?
— Хм, не, госпожо, обикновено не. Аз съм адвокат, участвал съм в над трийсет процеса. Разбирам си от работата в съда, ваша светлост.
— Браво. Колко от тези процеси са били за убийство?
Стана ми смешно, докато наблюдавах как онова, което бях привел в движение, набира собствена инерция. Ройс изглеждаше покрусен, планът му се пръскаше на парченца като скъпа ваза.
— Сам по себе си, нито един не беше процес за убийство. Но няколко бяха за неумишлено причиняване на смърт.
— Не е същото. В колко наказателни процеса сте участвали, господин Бел?
— В нито един, ваша светлост.
— С какво ще допринесете за защитата на господин Джесъп?
— Ваша светлост, аз имам извънредно богат съдебен опит, но не мисля, че биографията ми има някакво значение. Господин Джесъп има право сам да избира защитниците си и…
— Какъв точно е конфликтът на интереси между вас и госпожа Макфърсън?
На лицето на Бел се изписа озадачено изражение.
— Разбрахте ли въпроса? — попита съдията.
— Да, ваша светлост, конфликтът се състои в това, че имахме интимна връзка, а сега ще бъдем противници в процеса.
— Били ли сте женени?
— Не, ваша светлост.
— Кога сте имали интимна връзка и колко е продължила тя?
— Преди седем години и продължи около три месеца.
— Оттогава поддържали ли сте контакт с нея?
Бел вдигна очи към тавана, като че ли търсеше отговора там. Маги се наведе и зашепна в ухото ми.
— Не, ваша светлост — отвърна Бел.
Изправих се.
— Ваша светлост, в интерес на пълното изясняване на истината, ще добавя, че за последните седем години господин Бел е пратил на госпожа Макфърсън една коледна картичка. Тя не му е отговорила.
В залата се разнесе приглушен смях. Съдията не обърна внимание и погледна нещо на катедрата пред себе си. Като че ли беше чула достатъчно.
— В какво се състои конфликтът на интереси, за който се тревожите, господин Бел?
— Хм, ваша светлост, малко ми е трудно да говоря на открито заседание, обаче аз прекъснах връзката с госпожа Макфърсън и се безпокоя, че от нейна страна може да е останала известна враждебност. Ето това е конфликтът.
Съдията нямаше да се върже на това и всички в залата го знаеха. Започваше да става неловко даже да гледаш.
— Госпожо Макфърсън — каза Брайтман.
Маги отмести стола си назад и се изправи.
— Изпитвате ли враждебност към господин Бел?
— Не, ваша светлост, поне до днес. Занимавах се с по-приятни неща.
Когато копието на Маги улучи целта, отново чух тих кикот от редовете зад мен.
— Благодаря, госпожо Макфърсън — отвърна съдията. — Можете да седнете. Вие също, господин Бел.
Той облекчено се стовари на стола си. Съдията се наведе напред и заговори делово по микрофона.
— Искането се отхвърля.
Ройс незабавно скочи на крака.
— Ваша светлост, аз не бях изслушан преди вашето решение.
— Искането беше ваше, господин Ройс.
— Но бих желал да отговоря на някои от нещата, които каза господин Холър…
— Господин Ройс, вече издадох решението си. Не виждам необходимост от повече обсъждания. А вие?