Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Почакай, Маги. Почакай. Само казвам, че това е техният аргумент, а не че съм съгласен с него. Всъщност искам…
Вратата към стълбището се отвори и прокурорът, който беше заел нашето място на масата, влезе и тръгна нагоре. Погледнах си часовника. Бяха минали само осем минути.
— Тя отиде в кабинета си — осведоми ни той, докато минаваше покрай нас. — Спокойно.
— Благодаря.
Изчаках да чуя стъпките му на следващата площадка, преди да продължа, вече по-тихо.
— Добре, как да го предотвратя?
— Кажи на съдията, че това е очевиден опит за саботиране на обвинението. Наели са нов адвокат по една-единствена причина — защото е имал връзка с мен. А не заради някакви специфични умения, с които ще допринесе за защитата.
Кимнах.
— Добре. Друго?
— Не знам. Не се сещам… било е отдавна, без силна емоционална привързаност, без отражение върху професионалната преценка и поведение.
— Да, да, да… ами Бел? Той знае ли нещо, за което трябва да внимавам?
Тя ме погледна така, сякаш бях предател.
— Маги, трябва да знам, за да няма още изненади, разбираш ли?
— Добре, няма нищо. Той наистина трябва съвсем да е закъсал, че да взима пари само за да ме отстрани от делото.
— Не се бой, тая игра се играе от двама. Да вървим.
Върнахме се в залата и на минаване през портала кимнах на секретарката да повика съдията от кабинета й. Вместо да отида на масата на обвинението, се насочих към защитата, където бяха Ройс и неговият клиент. Сега Дейвид Бел седеше от другата страна на Джесъп. Надвесих се над рамото на Ройс и прошепнах достатъчно високо, за да ме чуе обвиняемият.
— Клайв, когато съдията излезе, ще ти дам възможност да оттеглиш това искане. Ако не го направиш, първо ще те изложа пред камерата и този момент ще е дигитално запечатан завинаги. И второ, онова предложение за освобождаване и обезщетение, което направих на клиента ти миналата седмица, е оттеглено. Окончателно.
Видях, че веждите на Джесъп се повдигат няколко сантиметра. Не беше чувал за никакво предложение, свързано с пари и свобода. Не беше чувал, защото аз не бях правил такова. Обаче сега Ройс трябваше да го убеди, че не е скрил нищо от него. Много му здраве.
Британецът се усмихна така, като че ли беше много доволен от реакцията ми. Отпусна се нехайно назад и хвърли писалката, която държеше, върху бележника си. Позлатен „Монблан“. Не биваше да се отнася така с нея.
— Мислиш си, че ще постигнеш нещо, а, Мик? Е, чуй какво ще ти кажа. Няма да оттегля искането и ми се струва, че ако ми беше направил предложение за освобождаване и обезщетение, щях да си спомням.
Добре, беше изобличил блъфа ми. И все пак му оставаше да убеди клиента си. Видях, че съдията излиза от кабинета си и изкачва трите стъпала към катедрата. Използвах оставащото ми време, за да прошепна за последно на Ройс:
— Колкото и да си платил на Бел, хвърлил си си парите на вятъра.
Отидох на масата на обвинението и останах прав. Брайтман призова за тишина.
— Добре, продължаваме с „Калифорния срещу Джесъп“. Господин Холър, ще отговорите ли на последното искане на обвиняемия, или ще представите отговора си в писмен вид?
— Ваша светлост, обвинението би желало да отговори веднага на… това искане.
— Добре тогава, давайте.
Опитах се да събера достатъчно възмущение в гласа си.
— Ваша светлост, и аз съм доста циничен, обаче трябва да кажа, че съм изненадан от тактиката на защитата с това искане. Това всъщност не е никакво искане, а просто опит за саботиране на съдебната система чрез лишаване на Народа на Кали…
— Ваша светлост — прекъсна ме Ройс, като скочи от мястото си. — Категорично възразявам срещу очернянето на моята репутация, което господин Холър прави за протокола и пред медиите. Това не е нищо повече от…
— Господин Ройс, ще имате възможност за реплика, след като господин Холър отговори на вашето искане. Седнете, моля.
— Да, ваша светлост.
Той седна и аз се опитах да си спомня докъде бях стигнал.
— Продължавайте, господин Холър.
— Да, ваша светлост. Както знаете, във вторник обвинението предаде всички доказателствени материали на защитата. Това, което получихте току-що, е изключително коварен ход, замислен от господин Ройс, след като е осъзнал срещу какво ще се изправи на процеса. Мислел си е, че обвинението ще се препъне в това дело. Сега вече знае, че няма да е така.
— Но какво общо има това с новото искане, господин Холър? — нетърпеливо попита съдията.
— Има много общо. Чували ли сте за „купуване“ на съдия? Е, господин Ройс прави опит за „купуване“ на прокурор. От доказателствените материали е разбрал, че Маргарет Макфърсън е може би най-важният член на прокурорския екип. Вместо да атакува доказателствата в съда, той се мъчи да нанесе коварен удар на обвинението, като разцепва екипа, събрал тези доказателства. До процеса остават само четири седмици, а господин Ройс прави ход, насочен срещу моята помощничка. Наел е адвокат, който изобщо няма опит в наказателното право, да не споменавам, че не е участвал в процес за убийство. Защо ще го прави, ваша светлост, освен за да скалъпи този мним конфликт на интереси?