Ангел с часовников механизъм

— О! — Теса не можа да скрие нервността си. — Само ако си много внимателен. Той е всичко, което ми е останало от нея. Ако се счупи…

— Хенри няма да го повреди или счупи — успокои я Джем. — Той е много добър в това отношение.

— Вярно е — потвърди Хенри, но без да има хвалба в думите му. — Ще ти го върна в отлично състояние.

— Ами… — поколеба се Теса.

— Не виждам какъв е проблемът — рече Джесамин, която изглеждаше отегчена от разговора. — Не е като да има диаманти по него.

— За някои хора емоциите са по-важни от диамантите, Джесамин — каза появилата се на прага Шарлот. Изглеждаше обезпокоена. — Една жена иска да говори с теб, Теса.

— С мен? — учуди се момичето, забравяйки за момент ангела с часовников механизъм.

— Така изглежда, но коя е тази жена? — попита Уил. — Трябва ли всички да тръпнем в очакване?

Шарлот въздъхна.

— Лейди Белкор. Тя е долу, в Храма.

— Сега? — намръщи се Уил. — Случило ли се е нещо?

— Аз се свързах с нея относно Де Куинси — обясни Шарлот. — Преди вечеря. Надявах се да има някаква информация. Тя има такава, но настоява първо да види Теса. Изглежда въпреки усилията ни, слуховете за Теса са стигнали до долноземците и лейди Белкор проявява… интерес.

Теса изпусна вилицата си.

— Какъв интерес? — тя се огледа и забеляза, че всички погледи в момента са насочени към нея. — Коя е лейди Белкор?

Когато никой не отговори, тя се обърна към Джем, който изглеждаше най-склонен да й даде отговор.

— Тя ловец на сенки ли е?

— Тя е вампир — каза Джем — и информатор. Дава информация на Шарлот и ни държи в час за това, какво се случва в общността на Децата на нощта.

— Няма нужда да говориш с нея, ако не желаеш, Теса — каза Шарлот, — мога да я отпратя.

— Не — Теса отмести чинията си настрана, — ако знае толкова много за Де Куинси, може да знае нещо и за Нат. Не мога да рискувам да я отпратя, ако разполага с такава информация. Ще се срещна с нея.

— Ти дори не знаеш какво иска от теб — каза Уил.

Теса го погледна преценяващо. Светлината правеше кожата му по-бледа, очите му по-сини. Бяха с цвета на водите в Северния океан, където ледовете се носеха по тъмносинята повърхност и приличаха на ледени висулки.

— Досега не съм срещала долноземец, ако не броим Сестрите на мрака. Бих искала да видя такъв.

— Теса — започна Джем, но тя вече бе на крака. Без да поглежда никой на масата, тя бързо излезе от стаята след Шарлот.