Ангел с часовников механизъм

Шарлот и Хенри разказваха какво са научили от Мортмейн. Джем и Уил слушаха внимателно, докато Джесамин отегчено гледаше през прозореца. Джем бе особено заинтригуван от описанието на къщата на Мортмейн, пълна със сувенири от цял свят.

— Казах ви — рече той, — тайпан. Те всичките се мислят за много важни. Над закона.

— Да — съгласи се Шарлот, — изглеждаше като човек, който е свикнал да му се кланят. Такива хора лесно попадат в клопката на онези, които искат да ги привлекат в света на сенките. Те са свикнали с властта и очакват да я увеличат лесно и без последици за себе си. Нямат представа каква е цената на властта в света на долноземците…

Намръщена, тя се обърна към Уил и Джесамин, които спореха за нещо със сърдити гласове.

— Какво ви става на вас?

Теса използва тази възможност, за да се обърне към Джем, който стоеше от дясната й страна.

— Шанхай — каза тя с приглушен глас, — звучи толкова интересно. Ще ми се да можех да го видя. Винаги съм искала да пътувам.

Джем й се усмихна и тя отново видя блясъка на гърлото му. Беше медальон, изработен от бледозелен камък.

— Вече си пътувала, нали си тук.

— Преди пътувах само чрез книгите. Знам, че звучи глупаво, но…

Джесамин ги прекъсна, като удари с вилица по масата.

— Шарлот — настоя тя с писклив глас, — накарай Уил да ме остави на мира.

Уил се бе облегнал на стола си, а сините му очи блестяха.

— Ако ми каже откъде е кръвта по дрехите й, ще я оставя на мира. Но Джеси, позволи ми да отгатна. Налетяла си на някоя нещастна женица в парка, носеща дреха, която не е пасвала на твоята и затова си й прерязала гърлото с елегантното си чадърче. Познах ли?

Джесамин му се озъби.

— Държиш се като глупак.

— Знаеш ли, тя е права — съгласи се Шарлот.

— Освен това съм облечена в синьо. Синьото отива на всичко — продължи Джесамин, — и би следвало да го знаеш. Ти самият си достатъчно суетен относно дрехите си.

— Синьото не отива на всичко — възрази Уил — с червено например, никак не се връзва.

— Аз имам палто на червени и сини райета — прекъсна ги Хенри, пресягайки се за граха.

— И това ако не е доказателство, че тези два цвята не бива да се съчетават, не зная какво е.

— Уил — остро каза Шарлот, — няма да говориш на Хенри така. Хенри…

Хенри надигна глава.

— Да?

Шарлот въздъхна.

— Сипваш грах в чинията на Джесамин, не в твоята. Моля те скъпи, бъди по-внимателен.

Докато Хенри гледаше надолу с изненада, вратата на трапезарията се отвори и влезе Софи. Тя бе свела глава, а черната й коса блестеше. Докато се привеждаше към Шарлот, за да й прошепне нещо, магическата светлина освети лицето й, правейки белега й да блести като сребърен.

На лицето на Шарлот се изписа облекчение. Миг по-късно тя бе на крака и бързо излезе от стаята, като спря само колкото да докосне Хенри леко по рамото.