Владетелят на ада
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Владетелят на ада». Краткое содержание книги:
Енгстрьом измъкна ножа си и тихо каза:
- И Господ каза на Иисуса: не се бой от тях, защото ще предам всички на синовете Израилеви, за да ги избият.
Захапа ножа и се плъзна безшумно във водата.
На лодката имаше петима души. Двама седяха на варели до носа, пушеха и се взираха в двата снопа светлина, които прожекторите хвърляха в реката. Останалите трима се бяха скупчили в средата на лодката, под един фенер, и прелистваха един оръфан брой на „Плейбой“. И петимата носеха северновиетнамски униформи. Палубата беше задръстена с мушамени пакети.
Екипажът не долови промъкващите се хора на Енгстрьом.
Двата изстрела едва се чуха. Единият от мъжете на носа се прекатури. Другият бавно се извъртя и падна зад борда.
Групата мигновено атакува. Всеки сграбчи жертвата си за косата, дръпна я назад и преряза гърлото й. Ножовете потънаха дълбоко, почти до прешлените. Стоманените ръце на Енгстрьом стиснаха като менгеме врата на жертвата, която се замята в предсмъртна агония. Въздухът със свистене се измъкваше от гръкляна й; пръсна ален дъжд. Когато мъжът престана да се мята, Енгстрьом го пусна и безжизненото тяло се строполи на палубата.
- Готово - каза Енгстрьом и угаси двигателите. Един от групата подхвърли въже на брадатия снайперист, който върза лодката за едно дърво. Кървавите ножове просвят- ваха под фенера, докато нападателите разпаряха пакетите и изсипваха съдържанието им в реката. Енгстрьом гледаше как кафявите кристали хероин се завъртат в миниатюрни водовъртежи и изчезват. Когато приключиха с унищожаването на товара, Енгстрьом запали моторите, завъртя лодката и я насочи срещу течението.
Мецингер блокира кормилото и сряза въжето.
Енгстрьом се приведе над жертвата си, която лежеше с лице, забито в палубата, и рязко дръпна главата нагоре. Мускулите му за миг рязко изпъкнаха, докато разсичаше с тежкото острие вратните прешлени. После завърза кървавата глава за косите към радиоантената.
- Тогава Давид се затече - запя той, втренчен нагоре по реката, - и като стъпи върху филистимеца, и взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха го на бяг. Първа книга Царства, глава седемнадесета.
Обърна се, скочи през борда и заплува към брега. Заби ножа си в един дънер и застанал до кръста в реката, дълго ми кръвта от ръцете си.
Историята на Пенингтън във Виетнам се превърна в легенда. Беше от онези истории, които армията обича и по които много си падат вестниците; от онези истории, които донасят на войниците ордени на честта.
Енгстрьом беше тайното оръжие на армията, командирът на проект „Фантом“ с подразделенията си „Спектър“, които действаха дълбоко в тила на Виетконг, всички тренирани и обучени за партизанска борба, мъчения, убийства, работа с експлозиви. Методите им толкова излизаха извън всякакви рамки, че всички архиви от проекта след войната бяха засекретени или унищожени.
Пенингтън се върна от Виетнам, за да излиза по паради, донесе си генералска звезда и Орден на честта. Енгстрьом се върна майор, който дори нямаше право да говори какво е правил на войната.
Лорънс Кълвър Пенингтън и Джошуа Люк Енгстрьом бяха постъпили в армията в един и същи ден, 23 август 1952 година. Седемнадесетгодишни и надъхани с патриотизъм, и двамата се бяха записали доброволци, вместо да чакат да ги повикат. Жадуваха за бойни подвизи в Корея. Енгстрьом, син на проповедник-фундаменталист от Уайоминг, беше простовато планинско момче, което едва бе изкарало гимназията. Пенингтън идваше от Арлингтън, Вирджиния, беше завършил с отличие и баща му беше дипломат от кариерата.
Една нощ по време на основното обучение Пенингтън забеляза високия младеж от западните щати да седи сам на стъпалата на щаба. Седна до него, извади пакет „Честърфийлд“, тръсна го и му предложи цигара.
- Благодаря, не пуша - каза Енгстрьом.
- Носталгията май те е награбила, а? - попита Пенингтън, докато си палеше цигарата.
- Не. Просто досега не бях попадал на толкова горещо място.
- Откъде си?
- Декстър, Уайоминг.
Пенингтън подсвирна.
- Доста далеч си от дома. Аз съм Лари Пенингтън, Арлингтън, Вирджиния - каза той и протегна ръка.
- Джош Енгстрьом.
- Да не си каубой? - попита весело Пенингтън.
- Ами - отвърна Енгстрьом. - Дори не съм се качвал на кон. Обаче съм разнасял вестници с велосипед.
- Едно лято разнасях „Сатърдей Ивнинг Поуст“ на абонати - исках да изкарам за велосипед. Голям глупак бях! В кои войски искаш да постъпиш?