Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Кожата ѝ сякаш се движи. Отпуска се и се отлепва от тялото, когато той я докосва. Джей Джей поставя своята любима на пода. Тя ухае на чисто. На чисто и свежо. Той е прекалено уморен, за да я пренесе в другата стая. Прекалено изтощен емоционално и разстроен от мисълта, че времето им заедно изтича.
Джей Джей взема кутийка талк от една полица зад ваната и поръсва Ем с парфюмирания прах. Заглажда го. Покрива всеки сантиметър от тялото ѝ. Ем става бяла като ангел.
След това прави същото със себе си. Поръсва се от глава до пети. Сякаш се увива в бяло покривало. Ляга до нея. Два призрака в сумрака. Завива себе си и нея с кърпи, за да им е топло. Сгушва се. Притиска се до нея, за да я топли с тялото си.
66
ТОРИНО
Зад предпазното стъкло е поставен ковчег, покрит с белезникаво платно с червена лента и разпятие в средата. Отгоре има странна плетеница от големи тръни. Над тях върху тъмна прашна завеса е закачена увеличена снимка с посредствено качество на Човека от плащаницата, както вече го нарича Ник. Какъв необичаен дом за най-прочутата религиозна реликва в света.
Дино ди Роси погрешно възприема мълчанието на полицая като страхопочитание и се опитва да внесе историческа дълбочина в размишленията му:
– Свещената плащаница, подобно на Воала на Вероника, е уникален научен, исторически и религиозен предмет. Смята се, че в миналото плащаницата е обиколила целия Близък изток. Според историческите документи е била поднесена на цар Абгар в древния град Едеса и го е излекувала от тежка болест. Православните християни много почитат образа върху нея. Наричат го ахиропиитон – неръкотворен.
Ник има чувството, че го баламосват, както когато залови някой надрусан уестмънтски бандит, шляещ се по булевард „Сънсет“.
– Споменахте Вероника. Коя е тя и какво е специалното на воала ѝ?
Ди Роси вдига ръцете си към лицето и прави жест, сякаш го бърше с кърпа.
– Когато носел кръста към Голгота, Исус избърсал лицето си с кърпа, подадена му от една жена – Вероника Ерусалимска, или света Вероника. След като ѝ върнал кърпата, върху плата се появил отпечатък от лицето му. Църквата почита това събитие като една от основните сцени по Пътя на кръста.
Ник съвсем се обърква.
– Сигурно ще горя в ада за невежеството си, но какви са тези сцени?
На лицето на Ди Роси се изписва удивление и разочарование.
– Това са четиринайсет важни момента от историята на християнството, които обикновено се изобразяват с картини, статуи или стъклописи. Те показват различни етапи от пътя на Христос от мястото на осъждането му на смърт до момента на свалянето му от кръста на хълма Голгота и погребването му в гробницата на Йосиф Ариматейски. Сцената със судариума – кърпата, с която е избърсал потта си – е шеста в поредицата.
Карлота добавя още малко информация:
– Както с образа от Едеса, много хора вярват, че Воалът на Вероника е чудотворен. Говори се, че утолява жаждата, лекува слепота и дори възкресява мъртвите.
Уредникът поглежда часовника си.
– Знам, signore, че сигурно имате много въпроси – и много съмнения, – но за съжаление, закъснявам и трябва да вървя.
– Много ви благодаря за помощта – отговаря Ник, съзнавайки, че италианецът иска да го разкара. – Само още нещо, преди да тръгнете. – Той кимва към стъклото и покрития с платно ковчег. – Бих искал да видя плащаницата, истинския покров.
– Съжалявам, но е невъзможно. Свещената плащаница е заключена и запечатана в метално-стъклена капсула. Не бих могъл да я отворя, дори да исках.
– Както е запечатана, така може да се разпечата. Много искам да я отворите.
– Не се съмнявам, че искате, но няма как да стане. Само Светият отец може да заповяда излагане на плащаницата на показ.
– Искате да кажете, че само папата може да счупи печатите и да отвори капсулата?
– Не – отвръща Ди Роси, като се опитва да не издава гнева си. – Светият отец не е пазител на ключовете. Не съм казвал такова нещо. Но свещената плащаница може да бъде изложена на показ само по негова заповед.
Ник поглежда Карлота:
– Това очевидно не е вярно. Сигурен съм, че карабинерите могат да поискат оглед на плащаницата. Не е ли така?
– Не – отговаря тя, очевидно смутена от искането му. – И със сигурност аз не мога да поискам такова нещо. Заповедта може да дойде само от нашия generale.
Ник няма нужда от повече обяснения, за да се досети, че това би било обречена кауза. Той отново се обръща към уредника: