Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
– Buongiorno – извиква Карлота на дребен мъж в черна роба, който ги чака прислонен под свода на главния вход. – Това е лейтенант Каракандес от полицията на Лос Анджелис.
Дребният мъж с буйна побеляла коса и сълзящи светлокафяви очи учтиво кимва и се ръкува с високия детектив.
– Дино ди Роси. Аз съм, така да се каже, уредник на храма – Поглежда Карлота. – Luogotenente Капелини ме помоли да ви придружа и да отговарям на всичките ви въпроси за сградата и плащаницата.
– Ще съм ви благодарен.
Тримата се качват по стълбището на катедралата и влизат през грамадната дървена врата от осемнайсети век. Над главата си Ник вижда копие на „Последната вечеря“ на Леонардо, а отляво, за негова изненада – сергия за книги, пощенски картички, дискове и евтини копия на плащаницата. Пред тях се отваря дългият централен кораб на църквата; на стената вляво има два големи телевизора, които показват кадри от светинята. Несъмнено се набляга върху историческото ѝ значение. Вярващите могат да засвидетелстват почитта си към реликвата, като пускат евромонети в пластмасови електрически дарителници, в замяна на което получават право да кажат молитва и да запалят свещ. Далече напред, в дъното на помещението, се виждат много по-величественият трансепт и олтарът.
– Тази архитектура... вълнува душата, нали? – прошепва Ди Роси, докато вървят по мраморния под. – Тя внушава на вярващите чувство на съприкосновение със смъртта и досег със светлината на божествената слава.
Ник не би стигнал чак дотам, но олтарът, обграден с масивни мраморни статуи и увенчан с голямо разпятие, наистина е внушителен.
– Скулптурите на света Тереза и света Кристина – посочва Ди Роси към две статуи. – Изработени са в Рим през 1715 г. от парижкия скулптор Пиер Легро. Голямата дървена статуя на разпятието е дело на Франческо Борели.
– Ами плащаницата? – пита малко нетърпеливо Ник. – Къде се съхранява?
Ди Роси го завежда до едно място встрани от пейките, до купчина кафяви метални столове.
– Тук.
Посочва към един ограден с въжета участък в дъното на катедралата.
За лаик като Ник параклисът изглежда като две театрални ложи, разположени една над друга. Горната е с дебели позлатени колони, позлатен балкон и украсена отгоре с огромен релеф, изобразяващ златни ангели, голяма корона и червен щит с бял кръст по средата.
– Това е кралският балкон – обяснява Ди Роси, като посочва нагоре. – Изработен е от Игнацио Перука през 1777 г. Там са стояли кралете на Пиемонт и Сардиния. Тук са идвали Карл Емануил III, Карл Алберто от династията Савоя-Кариняно и първият крал на обединена Италия, Виктор Емануил II.
Ник премества поглед от историческия балкон към не толкова внушителната ложа отдолу. Тя има каменни колони и е преградена с бронирано стъкло.
– В долната ложа са седели кралските пажове. Сега тук се съхранява плащаницата – покрова, в който е било увито тялото на Господ Бог Исус Христос след смъртта му на кръста.
65
КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС
Джей Джей хваща с пръстите на краката си металното синджирче и дръпва запушалката на ваната. Остава легнал вътре, наслаждавайки се на последните ласки на сапунената вода, оттичаща се около него и неговата кралица. Бълбукането на канала е дразнещо, неуместно.
Той остава неподвижен. Преструва се на мъртъв. Не мига, не помръдва мускулче, съсредоточава се, за да забави пулса и дишането си. Водата между телата им бавно се източва и създава усещането, че Ем го гали. В банята става студено. Хладният въздух и металната вана бързо изстудяват тялото му. Той знае, че ако остане така, телесната му температура бързо ще спадне и ще се изравни с нейната. Ще станат едно. Обединени в смъртта. Заедно завинаги.
– Един ден, моя любов – прошепва той, като я целува по врата, – един ден ще дойда при теб.
Без водата да я поддържа, той трудно помества тялото ѝ. Влагата по кожата сякаш ги е слепила. С известно усилие той излиза от ваната, разтреперан на светлината на свещите. Стъпалата му оставят отпечатъци на пода, докато отива да вземе кърпата от старата дървена закачалка на стената и се бърше, за да се сгрее.
Топлина – това е разликата между него и неговата любима. Разликата между живота и смъртта. Той се навежда над ваната и изсушава любимата си, доколкото може. Подхваща я и се оказва, че е по-трудно, отколкото е очаквал. Старомодната вана е твърде дълбока, за да повдигне тялото, без да падне напред. Накрая застава до крановете, подхваща я под мишниците и я измъква навън.