Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
— Съжалявам.
— Тук не става дума за съжаления. Явно бомбата е била предназначена за Калахан и студентката, която е написала версията за убийствата. Казва се Дарби Шоу.
— Видях името й на папката.
— Точно така. Те ходеха и някой очевидно е очаквал, че ще са заедно в колата, когато експлодира. Но Дарби е оцеляла и тази сутрин ми звънят в пет часа, и се оказва, че е тя. Уплашена до смърт.
Луис го слушаше, но вече беше решил, че е несериозно.
— Не си сигурен, че е било бомба.
— Тя каза, че е било бомба, разбираш ли? Гръмнала е — тряааас! — и е разпердушинила всичко наоколо. Сигурен съм, че той е мъртъв.
— И мислиш, че има връзка между смъртта му и досието?
Гавин беше адвокат и нямаше опит във воденето на разпити, но не искаше да изглежда прекалено доверчив.
— Би могло. Мисля, че да. Ти не смяташ ли?
— Няма значение, Гавин. Току-що говорих по телефона с директора. Снемаме „Пеликана“ от дневния ред. Не съм сигурен, че изобщо някога е бил включван, но повече време за него няма да се отделя.
— Но моят приятел е бил убит. От бомба в колата му.
— Съжалявам. Убеден съм, че местните власти разследват случая.
— Чуй ме, моля те за услуга.
— Чуй ме и ти, Гавин. Услуги не правя. Достатъчно сапунени мехури гоним и без тоя. И щом директорът казва стоп, значи стоп. Ти, разбира се, имаш пълното право да говориш с него. Макар че не те съветвам.
— Може би не се изразявам добре. Мислех си, че ще ме изслушаш и поне ще се престориш, че те интересува.
— Изглеждаш зле, Гавин — излезе иззад бюрото Луис. — Вземи си един ден почивка.
— Няма. Отивам си в стаята, ще почакам един час и после ще се върна да почнем отначало. Може ли да опитаме пак след един час?
— Не. Войлс беше пределно ясен.
— Също и момичето. Той е убит и сега тя се крие някъде из Ню Орлиънс, треперейки от сянката си, и ни моли за помощ, а ние сме твърде заети.
— Съжалявам.
— Не, не съжаляваш. Аз съм виновен. Трябваше да изхвърля онова дяволско нещо в кофата за боклук.
— То свърши работа, Гавин. И то много добра. — Луис постави ръка на рамото му, сякаш времето бе изтекло и той е уморен от безсмислени дрънканици.
Гавин се дръпна рязко настрани и се отправи към вратата.
— Да, нали? Даде ви нещо да си поиграете. Трябваше да го изгоря.
— Прекалено е ценно, за да се изгаря, Гавин.
— Няма да се откажа. Ще се върна след един час и почваме пак отначало. Този път не тръгна както трябва. — Верхик тръшна вратата зад себе си.
Тя влезе в магазина на „Рубинщайн Брадърс“ откъм Канал стрийт и изчезна между закачалките с мъжки ризи. Никой не влезе след нея. Бързо грабна някаква полувоенна шуба, най-малкия мъжки номер, чифт авиаторски очила и английска шапка за голф, също най-малкия размер. Ставаше й точно. Плати за всичко с кредитна карта. И докато продавачът я проверяваше, тя свали етикета с цената и навлече якето. Беше широко, като дрехите, които носеше на лекции. Напъха косата си под яката, в която беше скрита качулка. Продавачът я наблюдаваше дискретно. Тя излезе откъм Магазин стрийт и се загуби в тълпата.
Обратно на Канал стрийт. Пълен автобус туристи нахълтаха в „Шератон“ и тя се присъедини към тях. Отиде до стената с телефоните, намери номера и се обади на мисис Чен, съседката в апартамента до нейния. Дали е чула нещо? Или пък видяла някого? Много рано на вратата се почукало. Било още тъмно и тя се събудила. Не видяла никого, само чула да се чука. Колата й е още долу на улицата. Да не е станало нещо? Не, всичко е окей. Благодарности.
Тя се загледа в туристите, после набра номера, който й беше дал Гавин Верхик. Да се използва вътрешен номер означаваше да се скара само малко с чиновниците отсреща и след три минути спорове, в които тя отказваше да даде името си и повтаряше само неговото, я свързаха с Гавин.
— Къде си? — запита той.
— Нека да ти обясня нещо. За момента няма да кажа нито на теб, нито на който и да било другиго къде съм. Така че не ме питай.
— Добре. Както изглежда, ти ще командваш парада.
— Благодаря. Какво каза мистър Войлс?
— Мистър Войлс беше в Белия дом и не можах да го видя. Ще се помъча да поговоря с него по-късно. Днес.