Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Изчака за кратко, така че аудиторията да възприеме думите й. Долових как се промени настроението в залата, както и изненадата и плахото задоволство, излъчвано от Лиса към мен посредством връзката ни. Това изявление на кралицата щеше да наруши равновесието в обществото. Вероятно бихме могли да очакваме още от утре да се появят първите ласкатели, които ще се опитат да направят добро впечатление на Лиса.
— Да — продължи кралица Татяна, — вие сте наследили величие и с двете си имена. Вашите имена символизират най-добрите качества, с които човек би могъл да се гордее. Синоним са на величие и доблест. — Замлъкна за миг. — Но както самата вие демонстрирахте, имената не правят хората. Нито са отговорни за това как се държат тези хора и какви ще се окажат в живота.
И след тази словесна плесница кралицата се обърна и продължи напред.
Колективен шок обзе залата. За кратко се замислих, но бързо се отказах от намерението си да изскоча на централната пътека и да се втурна срещу кралицата. Поне половин дузина пазители щяха да ми се нахвърлят и да ме повалят на пода още преди да съм извървяла и пет крачки. И останах така, измъчвана от безпокойство по време на празничната вечеря, докато през цялото време усещах безмилостното унижение, на което бе подложена Лиса.
След вечерята дойде ред на представянето на благородниците пред кралицата. Лиса предпочете да излезе на двора. Последвах я към вратите на залата, но се забавих, докато си проправях път сред множеството, увлечено в шумни разговори.
Тя обикаляше навън, в съседния вътрешен двор, който с оформлението си толкова добре подхождаше на величествения архитектурен стил на целия комплекс, съставляваш Академията. Над главите на посетителите винаги се извисяваха извити преплетени клони на вековни дървета, толкова нагъсто разположени, че само тук-там просветваха отвори, пропускайки оскъдно светлината, така че да не страдат мороите от слънчевите лъчи. Сега, преди настъпването на зимата, клоните бяха напълно лишени от листата си, които бяха изпопадали долу, засипали всички старателно охранявани алеи и по-малките вътрешни пътеки, водещи към другите градини, спомагателните дворове и главния четириъгълен плац. В ъгъла се намираше езеро, също изпразнено за зимата, а над него се извисяваше внушителната статуя на самия свети Владимир. Изсечен от сив гранит, той изглеждаше страховито с дългото наметало, брадата и мустаците.
Щом заобиколих ъгъла, веднага се спрях на място, тъй като Натали беше настигнала Лиса преди мен. Замислих се дали да не прекъсна разговора им, но предпочетох благоразумно да отстъпя назад, преди да ме забележат. Шпионирането може би е нещо много лошо, но изведнъж бях обзета от непреодолимо силно любопитство да узная какво иска да сподели Натали с Лиса.
— Тя не биваше да казва това — рече Натали. Носеше жълта рокля с кройка, подобна на роклята на Лиса, но някак си й липсваше фигурата и грациозността, за да изглежда така добре като Лиса. Поначало жълтото никак не й подхождаше, защото така мазната й черна коса още повече изпъкваше, особено както я бе събрала на кок, леко изместен от центъра на главата й. — Не беше справедливо — продължи тя. — Не позволявай това да те съсипе.
— Май вече е късно за това. — Погледът на Лиса не се отделяше от каменните плочи, с които бяха настлани алеите.
— Тя нямаше право.
— Тя имаше право! — възкликна Лиса. — Родителите ми… и Андре… те биха ме намразили заради това, което извърших.
— Не, не биха те намразили — заговори Натали нежно.
— Глупаво беше да избягам. И безотговорно.
— И какво от това. Сгрешила си. Та аз през цялото време греша. Преди два дни имах за домашно да прочета глава десета, а сбърках и вместо нея прочетох глава единадесета… — Натали млъкна и след като разигра една добре изпипана сцена на съжаление и размисъл, се върна отново към основната тема: — Хората се променят. Ние винаги се променяме, нали? Ти сега не си същата, каквато беше тогава. Сега и аз не съм същата, каквато бях тогава.
Всъщност на мен Натали абсолютно винаги ми е изглеждала една и съща, но това сега не ме вълнуваше. И без това вече ми бе напълно ясна.
— Освен това — додаде тя — дали наистина си допусната грешка? Все трябва да е имало някаква причина, за да избягаш оттук. Нещо трябва да те е принудило, нали? С теб се случиха много лоши неща. Особено след огромното нещастие с родителите ти и брат ти. Искам да кажа, че навярно си имала основания да постъпиш така.