Стръв
- Автор: Сомоса Хосе Карлос
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Галовски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Стръв». Краткое содержание книги:
Затворих с пълното съзнание, че повече няма на кого да разчитам.
Това беше последната възможност.
С други думи, последният ми шанс пътуваше с повече от сто и петдесет километра в час в някакво черно ауди, което ръмжеше глухо като прибой, слушан отдалече.
Бяхме излезли от автострадата за Валенсия и карахме по междуградски път, заобиколен с ели. Ръмеше и насрещния вятър превръщаше капките в порой. Вътре в колата огромният Лео продължаваше да тананика, изгубен сред собствената си диващина, докато пътуващият рицар Педро разговаряше по телефона с някого, който очевидно се бе отправил към същото място, накъдето и ние. Вероятно предназначено да водят момичета и да се бодат с наркотици. Тържество high-class, както би го нарекъл Начо Пуентес. В най-добрия случай едно от момичетата щеше да е доставено от Лео. Оглушителна музика и виртуално порно. Нищо чак дотам оригинално.
Постепенно започвах да се безпокоя. Реших, че трябва направя първата стъпка още преди да съм пристигнала на мястото на тази оргия. Нещо, което да обърне нещата. Трябваше да ги неутрализирам предварително. Начинът, по който ме наеха, беше доста подозрителен, с прекалено много пари само за една нощ „веселба“. И най-вероятно ми бяха сипали от ония гадости в напитката, но то не беше някакъв опиат, който да ми замъгли съзнанието, а точно обратното, сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите, обливаше ме страшна жега, зърната на гърдите ми се бяха вдървили и ме боляха под блузата. Двамата бяха убедени, че съм готова за всякакви приумици. Но всичко това бе нормално за „лудите нощи“ на изпълняващите задачата Педро и Лео. Момичета, дрога и пари.
Можеше да е така, можеше и да не е. Трябваше да бъда сигурна, преди да ме упоят съвсем и да осъмна, танцувайки гола покрай басейна с господин Демон.
Погледнах точно срещу себе си и забелязах тонколона за онлайн музика, натикана между минибара и телевизора. Това щеше да ми свърши работа.
Шекспир описва в своите произведения многообразието в емоционалните състояния (наричани в нашата наука психофази). Измежду тях има едно, а именно „Много шум за нищо“, което използваме за изучаване на ефектите от преминаването от едно в друго: годеникът се отказва от годеницата си, въпреки че е влюбен в нея, един от героите се заклева да убие най-добрия си приятел, двама, които не могат изобщо да се понасят, в края на краищата се влюбват един в друг, а най-големите глупаци успяват да разкрият ония, които се опитват да ги измамят. Дженс казваше, че „Много шум за нищо“ е показно упражнение за смяната на психосъстоянията и при Течността, и при Жертвоприношението, предизвикваща кризи, които биха могли да бъдат контролирани. „А за да разберем какво става вътре — добавяше, — трябва да проникнем със скалпел.“
Така че се приготвих за тая кървава операция.
Протегнах ръка, натиснах копчето и изведнъж, сякаш по поръчка, се разнесе рап, нещо като лай на вярно куче, което джафкаше изпод ръката ми. И двамата насочиха очите си към мен. Музиката бе необходима за съпровод на танца ми, но такъв на практика нямаше, а само пестеливи, премерени движения.
Взех чашата с мартини и се направих, че пия, като изсипвах остатъка да потече по брадата ми. Обърнах се към Педро, да види гърдите ми и дрехата, напоена с течността, което, предвид профила, му достави голямо удоволствие, избухнах в пиянски смях и плеснах с ръце. Още преди да свърша всичко това, дебеличките пръсти на Лео се протегнаха и спряха музиката. Последното, което трябваше да се случи. Бруталната тишина изпълняваше ролята на завесата, която току-що се бе спуснала. Неочаквано за тях прекратих театъра и останах неподвижна и сериозна.
Много шум за нищо: гюрултия, после тишина.
И финал. Време на изпълнение — общо осем секунди.
Педро беше отстранен от стълкновението. Бе един обикновен представител на Течност и ролята му беше несъществена. Сривът го бе парализирал и той стоеше неподвижен с лявата ръка върху широката облегалка, а с дясната продължаваше да държи телефона, по който току-що бе разговарял, с лице, обърнато към мен, и широко отворени очи, сякаш бе видял някакъв невероятен акробатичен номер. Устните му леко трепереха. Всякаква евентуална инициатива от негова страна щеше да бъде блокирана от бурната реакция на мъжа зад волана.
— Майка му стара! — изкрещя. — Какво…? — Бе загубил ориентация и колата вървеше на зигзаг. — Това да не е твоята шибана кола, рускинче? — Вече бе наясно, че не е и неговата. — Следващия път ще искаш разрешение, преди да пипнеш каквото и да е, ясно ли е? Чуваш ли ме? Ще питаш! — Без съмнение Лео криеше още много неща, които аз исках да покаже.