Стръв

— Диана, няма да успееш нито за три, нито за десет нощи… Тоя тип използва способи, които нарочно объркват профайлърите… И никой не разбира за какво става дума. Не знаем какво да правим.

— Отвлече една от нашите, може да попадне и на мене. — И потънах във ваната, за да изплакна сапуна от главата си.

— И това не е сигурно. Елиса изчезна и предварителното разследване води към него, но чакаме да видим какво ще покажат квантовите компютри. А има и други откачени в Мадрид.

— Ако можеш, кажи ми нещо, което да не знам.

— Ами например, че ми липсваш, много…

За миг нито един от двамата не наруши мълчанието.

Въпреки че негодувах, си дадох сметка за опасенията на Мигел и положението, в което се намираше. От говорителите се чуваше дишането му, на моменти дълбоко, на моменти накъсано.

— Какво искаш да направя? — накрая прошепна със съкрушен глас.

— Искам още няколко нощи — помолих, докато взимах хавлията, — искам още време. И не разрешавай Вера да излиза сама, моля те. Обещай ми да направиш всичко възможно и прекратяваме тоя разговор, без да казваме, че се обичаме, защото това ще е обида за нашите взаимоотношения.

Падиля ми позвъни един час по-късно, докато упражнявах Жертвоприношението в хола.

— Бланко, ще ми простиш, ако се държа просташки, само че ми дойдохте до гуша ти и сестричката ти. На два пъти издаваме нареждане Вера да се явява „по спешност“ в студиото и днес пак ще го сторим. Но се заклевам в небесата и съзвездието Стрелец, което бди над мене, че няма да се опитам да я задържа нито една нощ повече. Откровено казано, не ще се посветя на нейното отглеждане. И днес, както знаеш, е неделя, дъщеря ми е вкъщи, имам желанието да й се отдам и да забравя, доколкото това е възможно, че от понеделник до събота по цял ден седя върху бомба, която се казва „Воайора“… Е, не е точно бомба, но… Все едно съм си навил на фишек оставката и съм си я пъхнал в задника. Излез на улицата, направи каквото знаеш, хвани това говедо, ликвидирай го и всичко ще бъде наред. Поздравления, медал и моята благодарност за вечни времена. Но повече не ме закачай.

Даже не се потрудих да му отговарям, а онова, което ми хрумна, бе да избера номера за извънредни съобщения на Алварес. Дадох пинкода си, поисках връзка, затворих и той се обади. Показа малко повече разбиране, само че неговото съчувствие беше трудно различимо от политиката и дипломацията.

— Диана, вие сте свръхнадарена — каза ми, сякаш ми четеше досието. — С най-високите показатели за интелигентност от всичките си колеги. Подчертавам го, защото това значи, че не е възможно да не си давате сметка за ситуацията. Сестра ви не е дете, дори и да я уволним, не бихме могли да й попречим да прави каквото си поиска. Нито пък да забраним на вас самата. Падиля ви даде три нощи и тази е последната. Откровено казано, ви съветвам да си свършите работата и да ни позволите на нас останалите да свършим своята.