Единадесетата чума

В този момент доктор Камерон със съжаление трябваше да си тръгне. Докато палеше паркирания си на дискретно разстояние взет под наем автомобил, той си представи цялата сцена.

Епископ Лапиер сигурно си мислеше, че красивите гадинки са подарък от негов бивш енориаш, който се е преместил в Ню Йорк и навярно е на почивка в Коста Рика, някой, който знаеше за страстта му към жабите. Обратният адрес гласеше „ПМН“ и свещеникът сигурно ровеше в паметта си, за да си спомни кой е човекът… и изведнъж сърцето му се разтуптя и в устата му започна да се отделя слюнка. Жабите като че ли засияха, макар да знаеше, че това не е възможно. После всичко започна да искри. Изведнъж нещо под дрехите му се размърда. Негово Преосвещенство се опита да не обръща внимание на усилващата се топлина и издуване в областта на слабините му, нещо, което смяташе, че отдавна е изгубил.

Не можеше да се сдържа. Дишаше тежко… задъхваше се…

Настроението на Теди отново бе превъзходно и той очакваше следващата си Мисия с възбуда, за каквато дори не беше мечтал.