Единадесетата чума

Камерон внимателно се огледа за други пчели, отвори прозореца и размаза падналото създание със зелена мухобойка. Това му достави удоволствие. После отново затвори прозореца, излезе, качи се на взетия под наем автомобил и отиде да купи два флакона спрей за оси и стършели. Това му отне не повече от петнайсет минути, но когато се върна, вече не можеше да види прозореца на стаята си.

Цялото стъкло беше покрито с плътна, вълнуваща се маса пчели. Лъскавите им златистооранжеви тела и прозрачни вибриращи криле придаваха на живата завеса почти космат вид.

Трябваше да положи всички усилия, за да не се засмее, когато служителят от рецепцията изхвърча навън и започна да предупреждава хората да се отдалечат. Теди извади първия флакон от чантата си, махна му с ръка и започна да пръска рояка, който обезпокоително нарастваше. Постоянно прииждаха нови пчели и той приготви втория спрей.

След три минути на тревата лежаха хиляди мъртви пчели. „Най-добре се свържете с управителя — каза на служителя Теди като отговорен гражданин, на какъвто се преструваше. — Пчелите понякога са ужасни. Можеха да ужилят деца.“

Сега търпението му най-после беше възнаградено и Гласът бе проговорил. Камерон трябваше да отиде в Сан Антонио, като вземе малките си, но скъпоценни товари. Да, Сан Антонио щеше да бъде наказан от рояка. Той реши скришом да излее голямо количество от привличащото вещество при първата черква, която види. И после на Великден в Ривър Уок.