Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
Откритието му доведе до създаването на програма за селективно залесяване — свръхфилтрацията на прясна вода бе в пряка връзка с недостига на дървета, които обикновено съхраняваха големи количества вода след валеж и я оставяха да се изпарява в облаците.
По това време — в амплоато на Джеймс Колридж, или просто Джими — той вече бе широко известен в научните среди — калифорниец, преместил се да живее и работи в Австралия. Само на двайсет и седем Джими се смяташе за обещаващ учен в малкия свят, в който се подвизаваше. Университетът „Джеймс Кук“ предложи на „специалиста по дяволски дупки“ професура и изменчивият прие ентусиазирано: виждаше в това отлична възможност да се запознае с морския свят в Тихия океан.
Някъде в дълбините се надяваше да открие отговора на някои въпроси.
Младият доктор Колридж бе популярен сред студентите си от началните курсове по океанография, а и сред специализантите по морска екология. Запозна се и скоро се ожени за една от специализантките, красива девойка от Тасмания, казваше се Марсия.
Девойката прекъсна курсовата си работа, за да се превърне в съпруга на учен, роля, за която, както се оказа впоследствие, не беше добре подготвена. Красотата й осигуряваше несекващо внимание от страна на много колеги на мъжа й и това очевидно й се нравеше — тя влагаше все повече енергия и страст във флиртовете, след като в брака й липсваше най-същественото — появата на очакваното потомство.
Едва ли можеше да бъде винена за този пропуск, но и нямаше кой да й обясни, че причината за това е не само безполовият характер на нейния съпруг, но и фактът, че той няма нищо общо с човешкия род.
Раздразнителна и избухлива, тя се превърна в тасманийския дявол на Джими и беше неизбежно други мъже да се опитват да я укротят.
Когато най-сетне забременя, през пролетта на 2008, мнозина подозираха това, което мъжът й знаеше със сигурност.
Тъй като не гореше от ентусиазъм да усложнява живота си с отглеждането на деца, изменчивият бе много по-щастлив от множеството свои съперници, когато излезе наяве, че бащата на новороденото очевидно е от друга раса. Някои негови колеги се възхищаваха на спокойствието, с което той понесе този факт, и на великодушието му да позволи развод по взаимно съгласие, както и на присъствието му на сватбата с единствения чернокож в кръга негови приятели. Други сметнаха това за проява на малодушие. Дори в Куинсланд, където расизмът отдавна бе изкоренен, все още витаеше духът за превъзходството на „белия човек“.
Скандалът заплашваше да повлияе на израстването му в университета и когато пристигна предложение за професорска работа в университета в Хавай, Джими го сграбчи като гладна акула, каквато продължаваше да е през почивните дни.
Изменчивият реши да се задържи още известно време в облика на Джими Колридж. След като бе живял и преподавал трийсет години в Австралия, той му даваше право да се придържа към донякъде екзотичен акцент и поведение, които инак щяха да бъдат сметнати за доста странни. Джими стана известен сред колегите си като „здрасти и чао“, човек, който все бърза за някъде и никога не си създава приятели, макар че може да надпие всеки в бара. Разбира се, за изменчивия джинът бе също толкова безвреден, колкото ракетното гориво и сярната киселина.
Колридж водеше няколко курса по океанография, в които бяха записани 150 студенти — и сигурно имаше още толкова желаещи. Четеше и връщаше студентските работи с главозамайваща бързина и педантичност и някои се питаха кога между обществения и научния живот му остава време да спи.
От време на време се налагаше да се преструва, че заспива — в обятията на млада студентка или привлекателна преподавателка от съседен факултет, колкото да поддържа репутацията си. Повечето от статиите си пишеше тъкмо тогава — със затворени очи и ум, включен на пълни обороти.
Но всичко се промени през 2019 — десетата година от назначаването му на новия пост. Като всички останали, и той бе чел и гледал новините за странния обект, изваден от компанията „Посейдон“ от дълбините на падината Тонга. За разлика от всички останали обаче той бе смаян от усещането, че вече го е виждал.
Изменчивият опита незабавно да се свърже с участниците в проекта и се сблъска с непробиваема стена — никакви свободни места. Всички постове бяха запълнени от хора, които участваха в проекта от самото начало. Благодаря ви, но не и прочее. За разработките си ползвайте публикуваната информация.