Камуфлаж

Ръс и Наоми играеха шах, а останалите ходеха да слушат изпълненията на една местна група, която смесваше модерна музика с традиционни самоански мотиви. Опитаха се да научат всички да танцуват местни танци, но с ограничен успех, като се изключи — за всеобща изненада — Джек. Той смотолеви, че докато бил в армията, служил известно време в Хавай.

След три дни дойде съобщение, че резервните части и новата апаратура са пристигнали и инсталирането ще приключи до идната сутрин. Качиха се на малкия самолет и отлетяха за Апия — фериботът бе спрян заради вълнението в океана. Муезе, един от самоанските техници, бе изкопал голяма дупка в пясъка на плажа зад противоударната стена и бе изпекъл вътре увито в палмови листа прасе. Джек донесе бира и покани всички на празненство преди началото на следващия етап. Нямаше кой знае каква причина да празнуват, нито такава, която да ги накара да откажат.

Малко преди залез-слънце Муезе изрови прасето и прекара половин час в разфасоване. С настъпването на вечерта запалиха прожекторите, което наруши донякъде романтичната атмосфера.

След като се нахраниха, извадиха китари, хармоники и бамбукови свирки и засвириха ирландски, уелски и популярни американски песнички. Ръс и Джейн седяха настрана, с шише изстудено бургундско, увито в мокра кърпа.

— И какво ще правим — попита Ръс, — когато приключим с Юпитер, а все още нямаме резултати?

Тя повдигна рамене.

— Предполагам, че ще преминем към по-агресивни действия. Джек сигурно има някои идеи. Виждам, че не е от онези, които се предават лесно.