Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Купуването на имота в Бронксвил пред няколко години, при липсата на ново строителство и убийствено високите данъци, беше голяма стъпка за тях. Но след като вече бе опитала живота в Ню Ханаан, където главният фирмен партньор, Дори Къминс, живееше като феодален владетел в имението си, което се състоеше от три къщи, езеро за риболов, конюшни и даже хиподрум, Бронксвил на връщане я порази със своята старомодност, провинциалност и дори ѝ се стори… леко досаден.
Вече у дома, Джоан се събуди след неспокойната следобедна дрямка. Роджър все още беше в Сингапур, а тя непрекъснато чуваше шумове из къщата, звуци, които накрая я стреснаха и събудиха. Нервна възбуда. Отдаде я на вероятно най-важната среща в живота си.
Джоан излезе от кабинета си и заслиза по стълбите, опирайки се на стената. В кухнята Нийва, чудесната бавачка на децата, тъкмо почистваше остатъците от вечерята и забърсваше с влажен парцал трохите от масата.
— О, Нийва, можех и сама да го направя — каза Джоан, без да го мисли сериозно и продължи към високия стъклен шкаф, където държаха лекарствата си. Нийва беше възрастна хаитянка и живееше в Йонкърс, през едно градче оттук. Беше на около шейсет, но възрастта не ѝ личеше. Неизменно бе облечена в дълга до глезените рокля на цветя и носеше удобни гуменки. Нийва внасяше успокоителното си влияние, толкова нужно за дома на Лус. Иначе бяха енергична банда, заета около пътуванията на Роджър, дългия работен ден на Джоан в града, училището и извънучилищната програма на децата. Всеки от тях тичаше в шестнайсет посоки едновременно. Нийва беше семейният рул и тайното оръжие на Джоан в поддържането на домакинството в ред.
— Джоан, не ми изглеждаш много добре.
„Джоан“ и „много“ прозвучаха странно носово на напевния островитянски говор на Нийва.
— О, просто съм малко преуморена. — Глътна доза „Мотрин“ и две дражета „Флексерил“, седна в кухненския кът за отдих и заразлиства „Красив дом“.
— Трябва да хапнеш — каза Нийва.
— Боли, като преглъщам.
— Тогава супа — постанови Нийва и се зае да ѝ приготви.
Нийва беше като майка за цялото семейство, не само за децата. А защо и Джоан да не се порадва на малко майчински грижи? Бог ѝ беше свидетел, истинската ѝ майка — два пъти развеждана жена, която в момента живееше в апартамента си в Хиалеа, Флорида — не ставаше за тази работа. А кое беше най-хубавото тук? Когато покровителственото държане на Нийва станеше прекалено досадно, Джоан можеше просто да я отпрати да се занимава с децата. Пер-фект-но.
— Чувам за онзи самолет. — Нийва погледна през рамо към Джоан, докато отваряше консервата. — Не е добре. Нещо зло.
Джоан понечи да се усмихне на прелестните ѝ дребни тропически суеверия, но усмивката ѝ секна изведнъж от остра болка в челюстта ѝ.
Докато купата със супа се въртеше в микровълновата, Нийва се върна при нея, за да я погледне. Притисна загрубялата си кафява длан на челото на пациентката си и опипа с пръсти жлезите на шията ѝ. Джоан се дръпна назад от болка.
— Лошо е подуто — каза Нийва.
Джоан затвори списанието.
— Май трябва да си легна пак.
Нийва се изправи и я изгледа странно.
— Трябва да се върнеш в болницата.
Джоан щеше да се изсмее, ако беше сигурна, че няма пак да я заболи. Да се върне в Куинс?
— Повярвай ми, Нийва. В твоите ръце съм много по-добре. Довери се на човека, който разбира от тези неща. Цялата история с болницата си беше застраховка от страна на авиокомпанията. Всичко се прави за тяхна изгода. Не за моя.
Докато разтриваше отеклата си възпалена шия, Джоан си представи предстоящия съдебен процес и духът ѝ отново се повдигна. Озърна се из кухнята. Странно как една къща, по която бе хвърлила толкова много време и пари за обновяване и разкрасяване, можеше да изглежда толкова… жалка.
Къминс, Питърс, Лили… и Лус.
В този момент в кухнята нахълтаха децата, Кийни и Одри. Размрънкаха се около някакъв спор, свързан с играчка. Гласовете им забръмчаха в главата ѝ така, че изпита непреодолимо желание да ги зашлеви и да се разхвърчат из кухнята. Но успя да направи това, което правеше винаги, да прелее агресията си към децата във фалшив ентусиазъм, вдигнат като стена около гнева ѝ. Затвори списанието и повиши глас, за да ги накара да замълчат.