Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
„Защо, по дяволите, не можем да се изхраним? — искаше му се да изкрещи, тъй като сам бе разбрал що е глад и подут стомах със силни болки, а се бе наслушал и на страховитите разкази на майка си и баща си.
Значи пак ще има глад и затягане на коланите, пак ще се наложи да купуваме пшеница от чужбина срещу трудно спечелената валута, бъдещето ни пак ще бъде застрашено, а храната ни — ахилесовата пета, както винаги. Никога нямаме достатъчно. Никога не достигат умение, трактори, торове или пари, всички пари отиват за оръжия и армии, за самолети и кораби. Много по-важно е да бъдем достатъчно силни, за да се защитим от капиталистическите гадове и китайските ревизионисти. Да им обявим война и да ги смажем, преди те да са ни смазали. Но никога нямаме достатъчно храна за себе си и за нашите буферни зони — Балканите, Унгария, Чехословакия, Полша, Източна Германия, Прибалтика. Защо тия копелета все пак успяват да се изхранят? Защо фалшифицират данните за реколтата си и ни мамят, лъжат, и крадат? Ние ги защитаваме, а те какво правят? Мръщят се и ни мразят и все пак, ако не е нашата армия и КГБ да държи в подчинение оная гадна пасмина от ревизионисти и дисиденти, те ще се разбунтуват — като в Източна Германия и Унгария — и ще настроят идиотските тълпи срещу нас.
Но гладът поражда революция. Винаги. Гладът винаги кара масите да се изправят срещу управляващите. Какво можем да направим? Да ги държим оковани — всички — докато смажем Америка и Канада и им вземем житните поля. Тогава с нашата система ще удвоим реколтата им.
Не се заблуждавай. Нашата селскостопанска система никак не е ефективна. И никога не е била. Но някой ден ще стане. Междувременно ще гладуваме. Тия гадни копелета, селяните, трябва…“
— Стига — промърмори на глас той, — не е твоя работа. Занимавай се със собствените си проблеми и имай вяра в Партията и марксизма-ленинизма.
Яйцата вече бяха готови и той си препече хляб. През отворените прозорци запръска дъжд. Преди час пороят от нощес бе престанал, но над отсрещната сграда през улицата все още висяха тъмни облаци. В тая помийна яма няма нищо друго, освен суша или пороища. Един от импровизираните и прогизнали навеси на покрива бе подхванат от порив на вятъра и съборен. Обитателите му веднага се захванаха стоически да го поправят, като и едва проходилите деца се втурнаха да помагат.
Суслов си сервира сръчно на единия край на масата — обичаше спретнатостта — като си тананикаше в тон с радиото.
„Всичко е наред. Дънрос ще отиде на приема, Коронски ще достави медикаментите, Плъм — Йан, Роджър — прикритието, а аз трябва само да отида за час-два в полицията и после спокойно да се кача на кораба. С нощния прилив ще кажа майната му на Хонконг и ще оставя Бившите вълци да погребат мъртъвците…“
Косата му настръхна, като чу воя на приближаващата се полицейска сирена. Изправи се парализиран. Но колата изпищя покрай него и отмина. Суслов се застави да седне и започна да яде. Тогава иззвъня тайният телефон…
69
Малкият хеликоптер свърна обратно към града, под самите облаци и пое по склона, плъзгайки се покрай въжената железница, водеща до върха, и множеството високи блокове, с които бе осеяна стръмнината.
Пилотът се изкачи внимателно на още 100 фута и намали скоростта. Забеляза забулената в мъгла хеликоптерна площадка в имението край Грейт хаус, близо до високо дърво. Веднага се спусна към нея. Дънрос вече го чакаше. Той се наведе, за да се предпази от въртящите се перки, вмъкна се в лявата страна на кабинката, закопча предпазния колан и си сложи слушалките.
— Добро утро, Дънкън — поздрави тай-панът в микрофона. — Не вярвах, че ще успееш.
— И аз — отвърна по-възрастният мъж. — Едва ли ще успеем да се върнем, тай-пан. Облаците пак се спускат много ниско. Да тръгваме, ако ще тръгваме. Предавам ти управлението.
— Излитаме.
Дънрос завъртя леко ръчката на дросела с лявата си ръка, увеличи плавно оборотите и отпусна лоста, а с дясната местеше лоста за управление, като го движеше леко в кръг, за да усети въздушната възглавница, която бързо нарастваше — лявата му ръка контролираше скоростта, изкачванията и спусканията, дясната — посоката, а с педалите за управление поддържаше нестабилната машина в право положение да не се завърти. Дънрос обичаше да управлява хеликоптер. Бе много по-голямо предизвикателство, отколкото летенето с неподвижни криле. Изискваше такава концентрация и умение, че той забравяше проблемите си и летенето го пречистваше. Но рядко летеше сам. Небето беше за професионалисти или за хора, които летяха ежедневно, затова винаги взимаше пилот-инструктор, чието присъствие обаче не отнемаше от удоволствието му.