Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Питу направи знак на Телие и Манике, които без преструвки застанаха при вратата, а той отиде да изчака господин Дьо Бозир на последното стъпало на стълбата. Той бе забелязал взетите мерки и несъмнено тези мерки го бяха обезпокоили, защото се спря, сякаш беше забравил нещо и направи движение да се върне обратно нагоре.
— Извинете, гражданино — каза Питу, — оттук се минава.
— А! Значи оттук?
— И тъй като има заповед Тюйлери да бъде опразнен, минете, ако обичате.
Бозир вдигна отново глава и продължи да слиза по стълбата. Стигнал на последното стъпало, той вдигна ръка към червения си калпак и подражавайки на тона на военните, каза:
— Хайде, другарю, минава ли се, или не се минава?
— Минава се. Но преди това ще трябва да се подложите на една малка формалност — каза Питу.
— Хм! И каква е тя, мой прекрасни капитане?
— Трябва да се оставите да ви обискират, гражданино.
— Да ме обискират?
— Да.
— Да обискират един патриот, един победител, един човек, който досега е изтребвал аристократи?
— Това е заповядано. И така, другарю, заради другарството — каза Питу — приберете голямата си сабя в ножницата — сега, когато аристократите са избити, тя е ненужна, — и ни оставете да го извършим доброволно, защото инак ще бъда принуден да приложа сила.
— Сила ли? — каза Бозир. — Ах, ти говориш така, мой прекрасни капитане, защото имаш под заповедите си двайсет души. Но ако бяхме само двамата!…
— Ако бяхме само двамата, гражданино — каза Питу, — щях да ти хвана китката, ей така, с дясната си ръка, щях да ти изтръгна сабята с лявата и да я строша с крака си като недостойна да бъде докосвана повече от ръката на един почтен човек, след като е била докосната от тази на един крадец!
И Питу, прилагайки на практика теорията, която излагаше, изви китката на мнимия патриот с дясната си ръка, изтръгна му сабята с лявата, строшавайки острието под крака си и захвърли дръжката далеч от себе си.
— Крадец! — провикна се човекът с червения калпак. — Крадец аз, господин Дьо Бозир?
— Приятели — каза Питу, блъскайки бившия полицейски пристав сред хората си, — претърсете господин Дьо Бозир!
— Е, добре, търсете! — каза човекът, протягайки ръце, сякаш беше жертва. — Търсете!
Нямаха нужда от разрешението на господин Дьо Бозир, за да извършат претърсването. Но за голямо учудване на Питу и най-вече на Майар, след като го претърсиха хубаво, обърнаха му джобовете, опипаха го дори по най-тайните места, не намериха у бившия полицейски пристав нищо, освен една колода карти, с едва видими фигури, толкова беше стара, и освен нея сумата от единайсет су.
Питу погледна Майар. Той сви рамене в жест, означаващ: „Какво искате?“
— Започнете отначало! — каза Питу, на когото, както си спомняте, едно от главните качества беше търпението.
Започнаха отначало. Но и повторното претърсване беше толкова безплодно, колкото и първото — намериха същата колода карти и същите единайсет су. Господин Дьо Бозир ликуваше.
— Е, добре — каза той, — една сабя все така ли ще бъде обезчестена от докосването на ръката ми?
— Не, господине — каза Питу, — и доказателството за това е, че ако не сте удовлетворен от извиненията, които ви поднасям, един от хората ми ще ви предостави своята и ще ви дам всякакво друго удовлетворение, каквото желаете.
— Благодаря, млади човече — каза господин Дьо Бозир, изправяйки се. — Вие действахте според дадените ви заповеди, а един бивш военен като мен знае, че заповедта е нещо свещено. А сега ви предупреждавам, че госпожа Дьо Бозир трябва да е обезпокоена от дългото ми отсъствие и ако ми бъде позволено да се оттегля…
— Вървете, господине — каза Питу. — Вие сте свободен!
Бозир поздрави с облекчен вид и излезе. Питу потърси с очи Майар — Майар вече не беше там.
— Видяхте ли господин Майар? — попита той.
— Стори ми се, че го видях да се качва обратно по стълбите — отвърна един от арамонците.
— Правилно ви се е сторило — каза Питу, — защото ето го, слиза.
Действително Майар слизаше по стълбите и благодарение на дългите си крака, прескачащи при всяка крачка по едно стъпало, той скоро беше във вестибюла.
— Е, какво, намерихте ли нещо? — попита той.
— Не — отвърна Питу.
— Тогава аз съм имал повече щастие от вас — намерих кутийката за скъпоценности.
— И тъй, значи сме сбъркали?
— Не, имали сме право.
И като отвори кутийката, Майар извади златния обков, който беше овдовял от всичките скъпоценни камъни, които е съдържал.
— Виж ти, какво ще рече това? — попита Питу.
— Ще рече, че мошеникът се е досетил за удара, че е измъкнал диамантите и като е преценил, че обковът ще му пречи, го е захвърлил заедно с кутийката в кабинета, където го намерих.