Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
— Еди беше ли изправен пред труден избор?
— Сигурен съм, че затова беше дошъл при мен. Не би си направил труд да дойде, ако не се е нуждаел от моя съвет.
— Убеден ли си в това? Може би е искал само да си поговорите.
Джим Кавано поклати отрицателно глава.
— Не. Имал е спор — по-точно недоразумение — с Големия Ед… с баща си. Ако не е искал някой да му каже отговора, който му е нужен, просто щеше да се прибере с колата вкъщи и да забрави за това.
Мисля, че ти е ясно, Дизмъс. Нашите еврейски братя имат такава поговорка: „Ако ти трябва да попиташ нещо, това не е кошер“19. Това е почти същото нещо, за което става дума. Ед е чувствал, че трябва да ме пита. — Отново се подсмихна, сякаш на себе си. — Искал е да чуе, че правилното нещо, което трябва да извърши, е това, което е намислил да извърши. И друго: искал е да разбере дали може да се отърве, ако не го извърши. А аз, с всичкия си морален авторитет, му казах, че не бива. Въпреки че баща му би му дал обратния съвет.
Свещеникът отведнъж млъкна. И така стръвно ритна дървената ограда на алеята за ездачи, че я счупи.
— Проклятие! — възкликна той. Летвата се бе разцепила от страхотния удар. Кавано спря, клатейки глава, а гневният му изблик бе преминал. Наведе се на едно коляно и се опита да приглади летвата на място. После, все още коленичил, се прекръсти. След няколко секунди се изправи и погледна Харди с посрамено лице.
— Съжалявам. — Пак се подсмихна смутено. — Ама и аз съм един свещеник, а?
Харди повдигна рамене.
— Случват се бели — каза той.
Кавано не бе очаквал да чуе от устата му такава констатация. Разсмя се пооблекчен.
— Е, сега вече знаеш защо не пожелах да отида на изповед в черква — рече той.
— Но какво е искал да узнае Еди? — попита Харди. Отново тръгнаха, напуснаха свода на боровете, вече с удължени сенки, и поеха повторно по павирания път.
— Знаеш ли за неприятностите, които е имал Ед в службата си?
— Онези с разпространението ли? Малко.
— Хм, това не е всичко. Имам предвид, лошо за компанията, както и да е, но Еди се надяваше, че като постегнат коланите, ще се оправят за година, година и нещо. Говори ми надълго за тази преобразена компания — щели да включат някакъв друг вестник…
— „Ел Диа“?
— Да, мисля, че това беше името. Освен това той каза, че се опитва да влезе във връзка с човека, който ги отрязал навремето. — Крус, рече си Харди.
Свещеникът продължи:
— Казано накратко, искало се малко време, за да потръгне работата отново. Поне това бе мнението на Еди.
— Къде е тук моралната дилема?
— Не се крие в това. Това е фон. Проблемът беше, че шефът на Еди — Поук, мисля, че не греша името — е бил доста притеснен от дългосрочните финансови перспективи.
— Не е ли искал да приведе в релси бизнеса?
— По начало, да. Наскоро се бил оженил за доста млада жена: много по-млада и безспорно много красива.
— Тя е наистина красива.
— Виждал ли си я?
Харди кимна.
— Ти също. Двамата бяха на погребението.
Това накара Кавано да спре.
— Кучи син! — отсече той.
Харди отново се изненада на непривичния му за англосаксонец темперамент.
— Какво?
— Мисля, че ако съм знаел това, бих могъл… Едва ли щях да приема да извърша службата.
— Че защо?
— Смятам, че споделяме съмнението, че някой е убил Еди, нали?
— Не мисля, че се е самоубил.
— Е, ако някой наистина го е убил, залагам молитвеника си, че Поук е замесен.
— Не ми казвай, че Ед е спал с жената на Поук.
Обгръщаше ги лек сумрак. Излязоха от Парка, изминаха половината разстояние до океана и завиха обратно към „Шамрок“.
Ясно беше, че тази мисъл не е възниквала в главата на свещеника.
— Бях изповедник на Еди, Дизмъс, и няма да наруша тайната на изповедта, ако ти кажа, че той беше верен на Франи. Напълно. Обичаше я лудо.
Харди също знаеше това, но му беше приятно да го чуе.
— Окей — каза той, — какво да кажем тогава за жената на Поук? — Кавано се зарови в паметта си. — Ти разбираш — продължи Харди, — че това ме интересува, само защото се опитвам да стигна до истината. Нямам желание да ми се казват неща, които ще се окажат скандални, ако те са неуместни с оглед на това, което вършиш.
Господи, рече си Харди, припомнил си внезапно съвсем ясно защо се отказа от католическата църква. Ако го вземеш на сериозно, както Джим Кавано го взема, правилата така ще те обвържат, че в края на краищата ще престанеш и да мислиш, а още по-малко ще си годен да предприемеш някакво действие.
19
Кошер (др. евр.) — храна, приготвена според еврейските религиозни обичаи, главно с месо. — Б.пр.