Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Черният квадрат
Черният квадрат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният квадрат

Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:

На международния панаир за електроника в Москва е убит важен сътрудник от научно-техническото разузнаване на ГРУ. Ликвидирана е и неговата любовница. Случаят мирише на шпионаж и предизвиква конфликт между КГБ и Московската прокуратура. Делото е възложено на Меркулов и Турецки. Следователите се добират до уникални доказателства за корупция в руския външен шпионаж. Милиони долари помощи за „братски партии“ изчезват в джобовете на „железните чекисти“. Следват опит за подкуп, шантаж и присъда: Следствената бригада на прокуратурата да бъде ликвидирана! Срещу Меркулов и Турецки са пуснати „чистачите“ на КГБ… За първи път на български: Първата книга от серията „Маршът на Турецки“.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 112
Перейти на страницу:

— Бих казал, че в известно отношение списъкът ви е еднопланов. Всички тук са музейни работници, специалисти, колекционери. Но вие навярно сте се срещали и с хора от друг сорт. Случвало се е да продавате, разменяте, купувате някои вещи от вашата колекция. — Това всъщност не беше въпрос, а твърдение, ето защо не изчаках отговор и продължих: — Предполага се участието на други лица, посредници, прекупвачи, спекуланти. Прав ли съм или не?

Соя-Серко почти непресторено въздъхна, извади пакетче „Малборо“ и запали спокойно. Но аз интуитивно усещах скритото й напрежение — не ми предложи цигара, значи импулсивно запали, от вътрешно вълнение.

— Съвършено прав сте, Александър Борисович. Но в наше време може ли без услугите на разни хитреци? Няма да има живот, земята ще спре! Какво да правя?! Грешна съм, уважаеми, налагаше се и да доплащам, и самата аз да правя услуги! А как иначе?

Алла Александровна възприе доверителен тон и разбрах, че няма да проговори. А и аз не съм Меркулов, за да намеря начин как да я пречупя. Тя ми предложи цигара и не защото се усети, а просто така. Значи се бе окопитила и можеше вече както си иска да баламосва неопитния следовател.

— Пък и това положение е не само с колекциите — човек не може да свърши нищо сериозно, ако не наруши някое правило! Каквото и да решиш да направиш, у нас все не може, забранено е! И излиза, че всички всичко трябва да нарушават, нали така? На всяка крачка четеш инструкции — забраняват, усложняват — и с всеки изминал ден стават все повече и повече. А цените растат. Опитай да си доставиш някоя хубава антикварна вещ…

Ах, колко сме откровени и безгрижни! Не ни трябва вашето театро, мадам Соя-Серко, кажете ни нещо конкретно! Слушах я и си мислех как по-умело да я подпитам за Леонович и прибалтиеца, за да не проваля цялото дело. Всъщност нищо не знаех за този Юрий Юриевич — кой е той и какъв е. Затова попитах:

— А защо в списъка ви го няма Юрий?

Не, не се смути. Само ме погледна с кадифените си очи, които изведнъж някак изсветляха и погледът им стана остър и недоброжелателен.

— Кой Юрий имате предвид?

— Това вече сама ще решите — съумях да се измъкна, — той е ваш познат, а не мой.

— Задавате ми гатанки — намръщи тя носле. — Че кой ли може да е тоя Юрий… май не си спомням.

— Искате да кажете, че нямате нито един познат с това име?

— А-а, не, защо — помъчи се Соя-Серко да се усмихне безгрижно, — навярно имам. Но в момента не мога да си спомня.

— Трябва да си спомните. Не настоявам, само ви съветвам. В края на краищата вашата колекция е открадната и би трябвало да сте заинтересувана не по-малко от мен това престъпление да бъде разкрито. Какви ценни антики са отнесли, събирани с години! Едва ли не от миналия век!

— Дори от по-миналия — горестно врътна изящния си профил потърпевшата, — още бащата на моя свекър е започнал да я събира.

— Толкоз повече! Затова ви питам, имате ли някакви подозрения? В смисъл, някаква идея?

— Знаете ли, нека да си помисля още малко. У дома. Ще се помъча да си спомня.

— Помислете — казах важно. — А междувременно ние още веднъж… ще проверим всичките ви познати… от списъка. Трябва да търсим — няма как! Ето и Попович пише жалби по ваша молба.

— Кой Попович? Какви жалби? — трепна Соя-Серко, сякаш не разбираше за какво става дума.

Това смущение ме изненада. Имах чувството, че не се преструва, а наистина нищо не знае за жалбата.

— Кой Попович ли питате? Ами че у нас има само един Попович, космонавта. Вижте жалбата му, на лист петдесет и три от делото — и измъкнах с два пръста от неподшитите книжа жалбата на космонавта — на половината страница бяха изредени заслугите на Павел Попович: два пъти герой на Съветския съюз, заслужил космонавт, депутат, председател на федерация в Комитета за физкултура и спорт, председател на асоциацията за дружба на СССР с някаква мижава наша африканска колония.

— Ох, какви ги говоря! — възкликна Алла, дори се плесна по челото. — Ами разбира се, че се обаждах на Павел — помолих го да ми съдейства, да ходатайства пред… Но това беше отдавна, малко след кражбата на колекцията… Каква глупачка съм! Помолих човека за помощ, а сега отричам!

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)