Скълдъгъри Плезънт [bg]

Достигнаха ръба на гората откъм задната част на замъка и спряха. Малка армия от Кухи хора патрулираше в тази част.

— О, колко хубаво — мрачно се обади Гастли. — Как ще се промъкнем покрай тези?

— Трябва ни отвличане на вниманието — каза Танит.

— Някакви предложения? — Танит не отвърна на въпроса на Гастли, но след малко погледна към Секачите. Гастли веднага я разбра.

— Само че са твърде много — възпротиви се той.

Тонът на Танит бе равен и твърд.

— Нямаме избор.

Секачите наклониха глави към нея и след миг кимнаха. Върнаха се в шубраците и след миг вече ги нямаше. Стефани, Танит и Гастли чакаха. Той наруши мълчанието:

— Няма да могат да ги забавят задълго.

— Ще е достатъчно, за да се промъкнем.

— Нямам това предвид. Току-що ги изпрати на смърт.

Тя не го погледна.

— Ще си свършат работата. Ние ще си свършим нашата. Искаш ли да върнем приятеля ви или не?

— Ето — каза Стефани.

Кухите хора бързо се заизтегляха нанякъде.

— Да вървим — каза Танит.

Оставиха дърветата зад себе си, тичайки през обширното открито пространство към замъка. Стефани хвърли поглед надясно и видя Секачите, опрели гърбове, да чакат Кухите хора, които затягаха обръча около тях.

Стигнаха до замъка. Танит опря длан в ключалката на задния вход и я завъртя. Ключалката се счупи със звън и Танит побутна вратата навътре. Вмъкнаха се и затвориха вратата след себе си.

Придържаха се към коридорите до външните стени, избягвайки студеното сърце на замъка. Откриха стълбище, водещо надолу и Танит ги поведе с изваден меч в дясната ръка и ножницата в лявата. По средата беше Стефани, а най-отзад — Гастли.

Слязоха в мазето, макар определението „тъмница“ да пасваше по-добре в ума на Стефани. Танит ги спря с жест и те изчакаха един Кух човек да ги подмине.

Продължиха. Танит доближи първата тежка желязна врата и долепи ухо до нея. След малко я отвори. Пантите изскърцаха в протест, но стаята бе празна.

Гастли направи същото с втората врата. И там беше празно.

Танит и Гастли се спогледаха и очевидно се разбраха без думи. Стефани усети за какво става въпрос.

— Трябва да се разделим — прошепна тя.

— Не — каза Танит.

— Няма начин — съгласи се Гастли.

— Ако се бавим, онази тълпа Кухи хора ще се върне отпред и няма да можем да се измъкнем.

— Тогава ела с мен — предложи Гастли.

Стефани отказа.

— Ще се оправя и сама. Ще се ослушвам при всяка врата. Ако открия нещо, ще ви извикам. Ако срещна някой от лошите, вярвайте ми, ще разберете бързо. Няма какво друго да направим.