![Скълдъгъри Плезънт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/5/skldgri-pleznt-bg-download.jpg)
Скълдъгъри Плезънт [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-5-1
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Скълдъгъри Плезънт [bg]». Краткое содержание книги:
Тя влезе бързо, отправи се веднага към масичката с телефонния указател. Той не беше там! Къде беше?
Стефани се разтършува. Чайна го бе преместила. Къде? Защо? Знаеше ли, че Стефани ще има нужда от него? Не, нямаше как да го е предвидила. Значи го е преместила по друга причина, обикновена, ежедневна причина. Прибрала го е; върнала го е на мястото му.
Къде би държала телефонния си указател Чайна?
Стефани прерови бюрото, отвори всички чекмеджета и ги претърси. Хартии, писма, но не и телефонен указател. Тя се завъртя, попивайки детайли от стаята, съзнавайки, че Чайна може да се появи на прага на счупената врата всеки момент. Разгледа рафтовете по стените: и там я нямаше. Къде?
Отиде в спалнята. Ето там, на масичката до леглото. Стефани грабна указателя, откри буквата Б и проследи адресите с пръст, докато намери този на „Шивачница Биспоук“. Запомни адреса, хвърли указателя и понечи да излезе.
— Здравей, скъпа — каза Чайна. Тя влезе в спалнята и Стефани отстъпи предпазливо.
— Видях какво си натворила отвън. Какво лошо ти е сторила горката ми врата? Нещо друго успя ли да счупиш? Ваза? Чаша за чай?
— Само вратата.
— Е, предполагам, че трябва да съм благодарна и за малките неща. Намери ли каквото търсеше, дете?
Стефани стисна юмрук.
— Не ме наричай така.
— Този ти поглед е почти плашещ — засмя се Чайна.
— Направи ли нещо, за да помогнеш на Скълдъгъри, или беше твърде заета да помагаш на себе си?
— Той вдъхновява хората да са му верни, нали? — Магьосницата звучеше леко впечатлена. — Замотаеш ли се около г-н Плезънт, започваш да го харесваш, искаш да се биеш рамо до рамо с него. Трябваше да видиш какво правеше във войната. Трябваше да го видиш тогава…
— Просто не разбирам как може да го предадеш така.
За пръв път откакто Стефани я познаваше, видя лед в очите на Чайна.
— Не съм го предала, дете. Може да съм излъгала вярата му в мен, но не съм го предала. Да предадеш някого значи да действаш в негов ущърб. Аз просто не действам.
— Както кажеш — подхвърли Стефани.
— Не те ли вълнува семантиката? — Усмивката се върна на лицето на Чайна. — Разбира се, че не. Ти си праволинейно момиче, нали?
— Тръгвам си! — Стефани закрачи към строшената врата.
— Праволинейно, но не много умно момиче. Стефани, бъди така добра да спреш!
Стефани спря.
— Възхищавам се на куража ти, дете, наистина. Но да свикаш кавалерията, за да спасиш детектива е просто твърде рисковано. Твърде много може да се обърка. Сега седни там, в ъгъла, като добро дете.
Стефани кимна и продължи към вратата.
— Спри! — Нареди Чайна. — Казах, в ъгъла!
Стефани стъпи на прага и погледна магьосницата през рамо. Чайна се мръщеше и мърмореше:
— Не разбирам. Как така можеш да се движиш свободно? Стефани, отговори ми!
— Не съм Стефани — отвърна момичето. — И ако искаш да ме задържиш, по-добре бъди готова да ме убиеш.
— Не искам да те убивам, скъпа. — Леката усмивка отново заигра по лицето на Чайна. — Значи най-сетне си избра име.
— Да. И си тръгвам! Сега!
— Може би все пак имаш някакви шансове. Преди да си тръгнеш, може ли да ми окажеш честта да ми се представиш?
— Разбира се. Казвам се Валкирия Каин — и излезе.
Гастли видя Стефани на вратата и кимна.
— Извинявай, че те разстроих вчера. Съзнавам, че нямам право да ти обяснявам какво можеш и какво не можеш да правиш, но повярвай ми, всичко беше за твое добр…
— Отвлякоха Скълдъгъри — прекъсна го Стефани.
— Какво?
— Серпин го държи в плен. Снощи ни изненада с хартиените си хора и ни нападна, и взеха Скълдъгъри със себе си. Трябва да кажем на Старейшините!
Гастли пробва да й се ухили, да види дали Стефани ще направи също, дали ще издаде, че се шегува. Стефани обаче не се смееше.
— Не си сигурен, че трябва да се замесвам във всичко това, нали! Добре! Мнението си е твое. Обаче го забрави! Да погледнем фактите. Серпин държи Скълдъгъри. Нарушил е Примирието. Вярва, че Скиптъра е истински и е доказал, че е готов да убива, за да го намери. Трябва да бъде спрян, а за това имам нужда от помощта ти!
— И ти си го видяла? Всичко това?