![Двойният мъртвец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/6/dvojniyat-mrtvec-bg-download.jpg)
Двойният мъртвец [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-47-7
- Переводчик: Весела Лулова Цалова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойният мъртвец [bg]». Краткое содержание книги:
Монталбано се изправи и отиде да отвори барчето. За късмет, Аделина беше помислила за зареждането му, в него имаше чисто нова бутилка. Отиде в кухнята да вземе две чаши, върна се, седна и ги напълни до средата. И двамата го пиеха чисто. Ингрид взе своето, вдигна го и погледна втренчено комисаря.
— Мъртъв е, нали?
— Да.
— Убит. Иначе нямаше ти да се занимаваш с него.
Монталбано, кимна утвърдително с глава.
— Кога е станало?
— Мисля, че не ти се е обадил, след като не си отишла при него, защото вече не е бил в състояние да го направи.
— Вече е бил мъртъв ли?
— Не знам дали са го убили веднага, или преди това дълго са го държали в плен.
— И… как?
— Удавили са го.
— Как го откри?
— Той сам направи така, че да бъде открит.
— Не те разбирам.
— Спомняш ли си, когато ми каза, че си ме видяла гол по телевизията?
— Да.
— Мъртвецът, на когото се натъкнах, докато плувах, беше той.
Едва тогава Ингрид поднесе чашата към устните си и не ги отлепи от нея, докато от уискито не остана нито капка. След това стана, тръгна към верандата и излезе навън. Монталбано отпи първата глътка и си запали цигара. Шведката се върна и отиде в банята. Върна се с измито лице, седна отново и пак си напълни чашата.
— Имаш ли други въпроси?
— Още няколко. Намира ли се нещо твое във вилата в Спигонела?
— Не те разбрах.
— Искам да кажа — оставила ли си нещо свое там?
— Какво би трябвало да съм оставила?
— Откъде да знам? Бельо за смяна…
— Гащички?
— Хм…
— Не, там няма нищо мое. Казах ти, че никога не изпитах желанието да прекарам цялата нощ с него. Защо ме питаш?
— Защото рано или късно ще трябва да направим обиск на вилата.
— Бъди спокоен. Други въпроси? Малко съм уморена.
Монталбано извади от плика снимките и ги подаде на Ингрид.
— Коя от всичките е най-достоверна?
— Ама това не са ли негови снимки?
— Възстановки, правени с компютър. Лицето на трупа беше в доста окаяно състояние, неразпознаваемо.
Шведката ги погледна. След това избра тази с мустаците.
— Тази. Но…
— Но?
— Две от нещата не отговарят. Мустаците му бяха доста по-дълги и имаха друга форма, как да кажа, увиснали надолу…
— А другото?
— Носът. Ноздрите му бяха по-широки.
Монталбано извади от плика и идентификационния картон от архива.
— Като на тази снимка ли?
— Тук е точно той — каза Ингрид, — въпреки че на нея е без мустаци.
Вече нямаше никакво съмнение: Лококо и Ерера бяха един и същ човек. Лудешката теория на Катарела се беше оказала чистата истина.
Монталбано се изправи, подаде ръка на Ингрид и й помогна да стане. Когато шведката беше вече на крака, я прегърна.
— Благодаря ти.
Ингрид го погледна.
— Това ли е всичко?
— Да си занесем бутилката и чашите на верандата — каза й комисарят. — Сега започва отдихът.
Седнаха близо един до друг. Нощта ухаеше на море, мента, уиски и кайсия, вероятно това беше ароматът от кожата на Ингрид. Меланж, който дори парфюмерист от най-висока класа не би могъл да измисли.
Не говореха, доволни, че могат да си помълчат. Шведката остави третата чаша, изпита до средата.
— Ще ми позволиш ли да си полегна в леглото ти? — прошепна изведнъж.
— Не искаш ли да се върнеш у дома?
— Не съм в състояние да шофирам.
— Ще те закарам с моята кола. Пък утре…
— Не искам да се връщам вкъщи. Но ако на теб не ти се иска да остана тук, ще си полегна само за няколко минути. След това си тръгвам. Съгласен ли си?
— Съгласен съм.
Ингрид се изправи, целуна го по челото и напусна верандата. „Не искам да се връщам вкъщи“ — беше му казала. Какво ли представляваше за Ингрид нейният семеен дом? Може би легло, още по-чуждо и от това, в което си беше полегнала в този момент? Ако имаше дете, домът й нямаше ли да изглежда по-различен, по-уютен, по-гостоприемен? Горката жена! Каква ли тъга, каква ли самота се криеше зад привидно повърхностната й радост от живота? Усети как се изпълва с ново усещане към Ингрид, усещането, че се разтапя от нежност към нея. Изпи още няколко глътки от уискито, а после, тъй като започваше да става студено, влезе вътре с бутилката и чашите. Хвърли един поглед към спалнята. Ингрид спеше облечена, беше си свалила само обувките. Седна отново на масата, искаше му се да остави шведката да поспи още поне десетина минути.