Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
— А после се върна тук заедно с мъж, прочут с това, че използвал бич, за да провери цвета на нечия кръв — изтъкна Мунтадир. — Носи ти се слава сред тях, Нахри, независимо дали това ти харесва, или не.
Нахри потръпна, но остави обвиненията да минат покрай ушите й. Разговорът беше взел ужасяващ обрат и без да намесват нейния прекършен афшин и кървавите му престъпления.
— Не съм имала нищо общо с Ки-зи — защити се тя. — Никой от нас, които сме живи сега, няма нищо общо.
— Това е без значение. — Очите на Мунтадир се изпълниха с предупреждение. — Нахри, твърде много история има между девите и шафитите. Между повечето чистокръвни и шафитите. Не разбираш омразата, която изпитват към нас.
— За разлика от теб? Та ти вероятно никога в живота си не си разговарял с шафит!
— Не съм, но съм виждал оръжията, които бяха успели да вкарат тайно тук с надеждата да подкладат размирици. Слушал съм как проповедниците им бълват отровни лъжи и отправят заплахи към твоите хора, преди да бъдат екзекутирани. — По лицето му пробяга изражение, което Нахри не можа да разтълкува. — И вярвай, когато ти казвам, че твърде добре знам колко са хитри, когато става дума за това да вербуват някого за своята кауза.
Нахри не отговори. Повдигаше й се… и не беше заради напомнянето, че тя и девите се намират в опасност.
А защото внезапно осъзна, че съпругът й, мъжът, когото вярваше, че слабо го е грижа за чистокръвието, като че ли споделя най — отвратителните предразсъдъци на нейното племе. Все още не беше сигурна какво във външния й вид правеше Гасан така уверен, че тя е едновременно Нахида и шафит, но той ясно беше дал да се разбере, че печатът на Сулейман му беше дал такова прозрение.
Един ден печатът на Сулейман щеше да премине у Мунтадир. И тогава той наистина щеше да види онази, за която се беше оженил.
Сърцето й прескочи един удар.
— Нищо от това, което твърдиш, не звучи политически стабилно, Мунтадир — каза, подбирайки внимателно думите си. — Ако положението наистина е толкова зле, няма ли да е по-добре да се опитате да работите заедно с шафитите? Ожениха ни, за да спомогнем за мира между гезирците и девите. Защо да не опитаме нещо подобно и със смесенокръвните?
Мунтадир поклати глава.
— Не и по този начин. Съчувствам на шафитите, наистина им съчувствам. Ала техният проблем се трупа в продължение на поколения и онова, което предлагаш, е твърде рисковано.
Нахри наведе очи. Погледът й падна върху пищно украсената яка на новата й рокля и тя уви по-плътно халата около себе си, почувствала се изведнъж ужасно глупаво.
Той никога няма да бъде съюзникът, от когото се нуждая. Неподправената истина отекна в нея: отказът на Мунтадир да направи нещо за гоненията на шафитите и обвиненията на Джамшид кипяха в ума й. Колкото и да беше странно, не бе в състояние да го мрази заради това. Тя също беше потискана от Гасан, а дори не беше негово дете. Не можеше да отрече страданието му заради Джамшид и искреното съжаление, когато беше споменал — и незабавно пропъдил мисълта — за тежкото положение на шафитите.
Само че Гасан не я беше сломил, още не, не и напълно. И тя отказваше да се преклони още повече, отколкото вече го беше направила, дори ако това означаваше да бъде сама.
Мунтадир явно забеляза промяната в изражението й.
— Не е отказ завинаги — побърза да каже. — Но сега не е подходящият момент за нещо толкова драстично.
Нахри стисна зъби.
— Заради Навастем?
Ако припишеха още някоя вина на проклетия празник, честна дума, щеше да подпали нещо.
Мунтадир поклати глава.
— Не, не заради Навастем. А заради причината, поради която баща ми искаше да ме види днес. — Той стисна челюсти и впери поглед в далечното езеро, чиито черни води отразяваха звездите, пръснати над него. — Брат ми се завръща в Девабад.
7. Дара
Дара изучаваше картата на Девабад, която беше измагьосал от дим, използвайки пръстите си, за да я върти насам-натам, докато мислеше.
— В случай че все пак открием начин да преминем прага и да прекосим девабадското езеро, следващият проблем е как да проникнем в самия град. — Вдигна глава и погледна своите воини. Беше ги подбрал внимателно: десетимата най-умни, онези, които подготвяше за лидери. — Какво предлагате?
Иртемиз тръгна около картата, сякаш дебнеше плячка.
— Има ли начин да се изкатерим по стените?
Дара поклати глава.
— Не, стените не може да бъдат нито изкатерени, нито подкопани, нито прехвърлени с полет… лично Анахид, да бъде благословена, ги е издигнала.