Красива мистерия [bg]

— Не. Но най-щастливите абатства са онези, в които монасите не оспорват мнението на абата си. А най-добрите абати са онези, които са отворени за предложения. Обсъждат всичко в Крилото. После вземат решение. И всички го приемат. Счита се за акт на смирение и благосклонност. Не е важно дали ще спечелиш, или ще загубиш, важно е да изразиш гласно мнението си. И да позволиш на Бог и на общността да вземат решение.

— Но това вече не се случва тук.

Бернар кимна.

— Имаше ли конкретен човек, който започна тази кампания за прекратяване на обета за мълчание? Гласът на дисидентите?

Брат Бернар отново кимна. Това беше искал да каже.

— Брат Матю — каза накрая. Лицето му посърна. — Приорът искаше обетът за мълчание да бъде прекратен. Това доведе до страшни кавги. Той беше силен характер. Свикнал да получава каквото пожелае. Дотогава двамата с абата искаха едно и също. После нещата се промениха.

— И брат Матю не отстъпи? — попита Гамаш.

— Ни най-малко. Постепенно и други монаси забелязаха, че стените няма да рухнат, ако и те не отстъпват. Ако продължават да враждуват, че и да проявяват неподчинение. Разправиите ескалираха, станаха по-изразителни.

— Въпреки обета за мълчание?

Бернар се усмихна.

— Ще се изненадате колко много начини за размяна на съобщения съществуват. Много по-мощни и обидни от думите. Един обърнат гръб в манастира се равнява на ругатня. Въртенето на очи е ядрена атака.

— А вчерашното деяние? — попита Гамаш.

— С вчерашното деяние манастирът бе изравнен със земята. Нищо че стените са непокътнати, а телата продължават да щъкат напред-назад. Във всяко друго отношение "Сен Жилбер" е мъртъв.

Гамаш се замисли над тези думи за момент, после благодари на брат Бернар, върна му кошницата с яйцата, излезе от заграденото пространство и тръгна обратно към сумрачния манастир.

Покоят на това място бе не просто пропукан, а убит. Нещо ценно бе разрушено. А после един камък се бе стоварил върху главата на брат Матю. И бе пропукал и нея.

На раздяла с брат Бернар бе спрял до вратата, за да зададе един последен въпрос.

— А вие, mon frére? Вие от коя страна бяхте?

— С отец Филип — отвърна той без капка колебание. — Аз съм от хората на абата.

Хората на абата, мислеше си главният инспектор, когато няколко минути по-късно двамата с Бовоар влязоха за закуска в притихналата столова. Много от монасите бяха вече там, но никой не вдигна поглед към тях.

Хората на абата. Хората на приора.

Гражданска война, водена с погледи и дребни жестове. И мълчание.