![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
След цели месеци без никаква информация сега едва смогвах да задавам въпросите си. Всичко, което научихме, ни насочваше на някакви следи. Изникна един важен въпрос дали Гари Сонеджи/Мърфи е казвал истината на жена си? Казвал ли е изобщо на някого истината?
— Госпожо Мърфи, имате ли някаква представа къде може да е отишъл? — попитах аз.
— Нещо истински го е подплашило — отговори тя. — Може да е свързано с работата му. И с брат ми, при когото работи. Не вярвам да се е върнал в Ню Джърси, но може и да го е направил. Може да се е върнал в родния си дом. Той е импулсивен.
Един от агентите на ФБР, Маркъс Конър, надзърна в кухнята.
— Може ли за малко да ви видя двамата?… Съжалявам, само за минутка — извини се той на госпожа Мърфи.
Конър ни поведе надолу към мазето. Там вече бяха Джери Скорс, Рейли и Кайл Крейг от ФБР.
Скорс държеше чифт къси розови чорапки с образа на кучето Фидо Дидо. Познах ги от описанието на дрехите, с които е била облечена Маги Роуз Дън в деня на отвличането. Както и от посещението ми в стаята на детето, където бях разгледал подробно гардероба и играчките.
— Е, какво мислиш, Алекс? — попита ме Скорс.
Забелязал съм, че всеки път, когато нещо наистина тръгне накриво, той иска да чуе мнението ми.
— Същото, което казах за маратонката във Вашингтон. Оставил ги е, за да ги намерим. Играе си играта. И иска ние да се включим в нея.
Глава 40
Старият хотел „Дюпон“ в центъра на Уилмингтън беше подходящо място за отспиване. Имаше хубав и тих бар. Двамата със Сампсън смятахме кротко да си пийнем по чашка. Не мислехме, че ще имаме компания, затова се изненадахме, когато Джези Фланаган, Клепнър и още няколко агенти от ФБР се присъединиха към нас за по едно питие преди лягане.
Бяхме уморени и разстроени от факта, че за една бройка изпуснахме Гари Сонеджи/Мърфи. За нула време обърнахме по няколко чаши. Всъщност компанията ни допадна. „Екипът“. Развеселихме се, играхме на надлъгваница и изобщо вдигнахме голяма дандания в елегантния бар на хотела. Сампсън и Джези Фланаган се разприказваха по едно време. И той смяташе, че тя е добро ченге.
Най-после приключихме и тръгнахме да си търсим стаите. Бяха ни пръснали из целия хотел.
Джеб Клепнър, Джези и аз се изкачихме по постланото с дебела пътека стълбище към стаите си на втория и третия етаж. В три без петнайсет сутринта хотелът напомняше на мавзолей. По главната улица на Уилмингтън нямаше никакво движение.
Стаята на Клепнър беше на втория етаж.
— Ще погледам малко еротични филми — каза той, преди да се разделим. — Веднага ми се доспива от тях.
— Приятни сънища — пожела му Джези. — В седем във фоайето.
Клепнър изстена и се затътри по коридора към стаята си. Джези и аз се заизкачвахме към горния етаж. Беше толкова тихо, че отвън се чуваше прещракването, когато светофарът сменяше светлините си от зелено на жълто, после на червено.
— Още съм като навита пружина — оплаках се аз. — Пред очите ми е Сонеджи/Мърфи. Две лица, и двете ясно очертани в съзнанието ми.
— И аз съм напрегната. Не мога да се боря срещу природата си. Какво би правил сега, ако си беше у вас?
— Вероятно щях да посвиря на пианото на верандата. И да разбудя махалата с няколко блуса.
Джези се изсмя гръмко.
— Можем да се върнем в бара. Там има пиано. Вероятно е принадлежало на някой от фамилията Дюпон. Ти ще свириш, а аз ще пийна още едно.
— Барманът си тръгна десет секунди след нас. Сигурно вече си е вкъщи, в леглото.
Вече бяхме на третия етаж. Коридорът правеше лека чупка. Табелки на стената указваха номерата на стаите и посоката им. Някои от гостите бяха оставили обувките си пред вратите, за да бъдат лъснати.
— Аз съм в 311 — каза Джези и извади ключа на стаята от джоба на якето си.
— Аз съм в 334. Време е за сън. Утре трябва да сме бодри.
Джези се усмихна и ме погледна в очите. За първи път не знаехме какво да си кажем.
Прегърнах я нежно. Целунахме се в коридора. Отдавна не бях целувал никого по този начин. Всъщност не знам кой започна пръв.
— Много си красива — прошепнах аз, когато устните ни се отделиха.
Изрекох го неволно. Можех да опитам нещо по̀ така, но поне казвах истината.