![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
Кого, по дяволите, интересуват тези фактури? Всичко това беше тъй незначително, глупаво и дребнаво. Именно по тази причина Делауер и работата му бяха толкова подходящо място за укриване.
Така и нищо не свърши в кантората, освен дето пропиля няколко часа. Поне успя да купи подарък на Рони на път за вкъщи. Розово колело с помощни странични колелца и знаменца. Както и къщичка за куклата „Барби“. Тържеството по случай рождения й ден беше обявено за шест часа.
Миси го посрещна на входната врата с целувка и прегръдка. Силната й страна беше нейното умение да прощава. Тържеството беше окупирало цялото й съзнание и през последните дни го бе оставила на мира.
— Успешен ден, скъпа. Честна дума. Уредил съм три сделки за следващата седмица. Цели три — обяви Гари. Страхотен съм. Мога да съм чаровен, стига да поискам. Господин Чип отива в Делауер.
Последва Миси в столовата, където беше подредила ярки пластмасови и хартиени чаши и чинийки за тържеството на всички тържества. На една от стените вече бе закачила чаршаф, както правят запалянковците по футболните мачове. Надписът върху чаршафа гласеше: „ДАВАЙ РОНИ! НАПРАВИ ГИ СЕДЕМ!“
— Направо си гениална, скъпа. От нищо можеш да направиш нещо. Всичко изглежда фантастично — възхити се Гари. — Бомба е!
Всъщност го налегна депресия. Почувства се изключен от празничното настроение. Имаше нужда да подремне. Само при мисълта за тържеството го обземаше пълно изтощение. Той като беше дете, нямаше никакви тържества по случай рождения си ден.
Съседите започнаха да пристигат точно в шест часа. „Това е добре“ — помисли си той. Значи децата наистина искаха да дойдат. Харесваха Рони. Виждаше го по лицата на всички тези малки балонени глави.
Някои от родителите останаха на тържеството. Бяха техни приятели. Той изпълняваше съвестно ролята си на барман, а Миси измисляше игри за децата — пускам-пускам кърпа, телефон, царю честити…
Всички се забавляваха. Погледна към Рони и му заприлича на пумпал.
Натрапи му се упорито видение — как избива всички присъстващи на детско тържество. По време на рожден ден или може би когато децата търсят скрити великденски яйца. Това му помогна да се почувства по-добре.
Глава 37
Къщата беше двуетажна, тухлена, боядисана в бяло и наполовина скрита от дърветата. Около нея беше пълно със спрели коли: големи комбита, джипове, обичайните семейни превозни средства на средната класа от предградията.
— Това не може да е неговата къща! — възкликна Сампсън, докато паркирахме в страничната уличка. — „Съществото“ не може да живее тук. Тук живее нормалният среден американец.
Бяхме открили Гари Сонеджи, но нещо не се връзваше. Домът на чудовището се оказа великолепна къща от предградията на една добре поддържана улица в Уилмингтън, Делауер. Бяха минали по-малко от двадесет и четири часа, откакто разговаряхме с госпожа Скот. Междувременно издирихме фирмата за отоплителни системи в Уилмингтън и набързо свикахме Екипа по спасяване на заложниците.
Почти всички прозорци на къщата светеха. Когато пристигнахме, пред входа се появи камионетка на веригата за пици „Домино“, доставяща по домовете. Пъргаво русо момче изприпка към вратата. В ръцете си носеше четири големи кутии с пици. Платиха му и камионетката изчезна така бързо, както се беше появила.
Фактът, че беше хубава къща в хубав квартал, ме смути и аз вече не знаех какво да очаквам през следващите няколко минути. Досега Сонеджи по някакъв начин все успяваше да е с едни гърди пред нас.
— Да действаме! — обърнах се аз към специалния агент Скорс. — Това е, момчета. Входните врати на ада.
Девет човека от Екипа нахълтаха в къщата — Скорс, Рейли, Крейг и още двама от Бюрото, Сампсън, аз, Джеб Клепнър и Джези Фланаган. Бяхме тежковъоръжени и носехме предпазни жилетки. Искахме да сложим край на това. Тук и сега.
Влязох през кухненската врата заедно със Скорс. Сампсън беше на крачка зад нас. И той като нас не приличаше на съседския татко, закъснял за тържеството.
— Кои сте вие? Какво става? — изпищя една жена в кухнята, когато нахлухме вътре.
— Къде е Гари Мърфи? — попитах високо и показах картата си. — Аз съм Алекс Крос. Полиция! Тук сме във връзка с отвличането на Маги Роуз Дън.