![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
— Вече съм тук. Радвам се да се запознаем. Ти си удивителен.
Момчето бе високо, може би метър и осемдесет и пет. Имаше късо подстригана руса коса, гъвкави крайници, пълни устни, подчертани с тънки сребърни халки. Устните му бяха розовочервени, невероятни.
— Той се сърди. Изглежда тъжен. Освободи го — нареди Даниъл на роба Хеленга. — Как се казва бедното момче?
— Едуард Хагърти, Господарю. Студент първи курс в университета на Луизиана. Той е вашият слуга — каза Джордж Хеленга, който видимо трепереше.
Тънките ръце на Едуард Хагърти бяха оковани към тухлената стена. Той носеше сребрист слип прашка и сребърна гривна на крака. Нищо друго. Беше великолепно създание, слаб, атлетичен, съвършен във всяко едно отношение.
Джордж Хеленга хвърли нервен поглед към Господаря.
— Може да избяга, ако го освободя, сър.
Даниъл протегна ръце към красивото момче и го прегърна нежно, сякаш бе малко дете. Целуна го по бузата, по челото и по удивителните му червени устни.
— Нали няма да избягаш? — попита той с нежен, успокоителен глас.
— Не и от теб — отвърна момчето също толкова нежно. — Ти си Господаря, а аз съм никой.
Даниъл се усмихна. Това бе идеалният отговор.
59.
Телефонът ми иззвъня рано сутринта и аз веднага го грабнах. Беше Кайл. С бавния си флегматичен глас ми каза, че Даниъл и Чарлз изчезнали предната вечер. Той беше бесен на агентите си. Никога не бях го чувал толкова ядосан. Засега нямаше съобщения за убийства в района на Ню Орлиънс. Към шест сутринта илюзионистите се бяха появили в къщата си в Гардън Дистрикт. Къде бяха прекарали цялата нощ? Какво се бе случило? Нещо се беше случило със сигурност.
И този ден останах във Вашингтон, още се възстановявах от възпалението. Изучих цялата информация за Даниъл и Чарлз и съставих първоначален психологически профил, който да бъде сравнен с изработения в Куонтико. Първата важна информация бе, че двамата със сигурност бяха изнасяли представления в Савана, Чарлстън и Лас Вегас. Работех заедно с двама компютърни гении от Куонтико и те не само бяха намерили съответствия между градовете от турнето на илюзионистите и поне половината убийства, но и бяха проверили, че Даниъл и Чарлз със сигурност са имали представления в тези градове по времето на извършване на убийствата. Друго полезно откритие бе, че тигрите пътуваха с Даниъл и Чарлз само когато представленията в един град щяха да продължат поне седмица. Илюзионистите имаха насрочени представления в Ню Орлиънс за следващите три седмици. Те имаха своя собствена къща там, в Гардън Дистрикт.
Споделих с екипа в Куонтико това, което бях открил, и те го включиха в досието, което събираха. Изпратих по факса всичко ново и на Джамила Хюз в Сан Франциско. Тя правеше всичко възможно да уреди да я изпратят в Ню Орлиънс, но шефът й още не бе дал разрешението си.
Обадих се още веднъж на Кайл да съдейства по този въпрос. Той хъмка и мрънка, но накрая обеща да опита да уреди изпращането на инспектор Хюз в Ню Орлиънс за няколко дни. В края на краищата всичко започна с нейното разследване.
Чувствах се все по-потиснат у дома. Сякаш бях заложник в собствената си спалня — не можех да наблюдавам нищо от първа ръка. Утешението бе, че прекарвах дълго време с малкия Алекс и че виждах повече Джени и Деймън. Но се чувствах малко като забравения човек в разследването.
Същия следобед посетих доктор Прабу в болницата. Той ме прегледа и с неохота ми разреши да се върна на работа. Каза ми да не се претоварвам през следващите няколко дни.
— Все пак как получихте онези ухапвания? — попита той отново. — Така и не ми казахте, детектив Крос.
— Напротив, казах ви. Вампири в Северна Каролина.
Благодарих на лекаря за помощта му, после си отидох вкъщи да си приготвя багажа за пътуването до Ню Орлиънс. Още бях леко замаян, но нямах търпение да замина. Нана не си направи труда да ме поучава, когато тръгвах от Вашингтон този път. Беше ядосана, че бях боледувал толкова тежко заради ухапванията.
Пристигнах на международното летище в Ню Орлиънс късно следобед и взех такси до града. На рецепцията в хотела ме чакаше съобщение. Отворих колебливо малкия плик, но новината се оказа добра. Инспектор Хюз пътуваше към Ню Орлиънс.
Съобщението бе истинска класика. Типично в стила на Джамила: Идвам в Ню Орлиънс и ще ги пипнем. Не се съмнявай пито за секунда.