Лош късмет [bg]

Тъкмо се отдръпнах от журналистите, за да не слушам дърдоренето им, когато с крайчеца на окото си улових някакво раздвижване откъм вратите на катедралата на отсрещната страна на Пето авеню. Вратите отново се разтвориха!

Отначало ми се стори, че някаква фигура излетя от потъналия в сенчест полумрак вход. Може би освобождаваха още някого. Когато забелязах колко бързо се движеше човекът в черни дрехи, пулсът ми рязко се ускори. Реших, че се опитва да избяга. После видях как тялото се просва по лице върху каменните стъпала, без дори да се предпази с ръце, и инстинктивно предусетих, че е станало нещо много лошо.

Не се отдадох на дълги размисли, а просто се наведох зад камиона на чистотата, оставен на барикадата, и на бегом прекосих авенюто.

Чак когато стигнах до стъпалата пред катедралата и коленичих до падналата фигура, ме обля студена пот, защото се досетих, че не нося кевларената си бронежилетка.

Падналото тяло бе прелетяло покрай мястото, което вчера бе освободено за ковчега на Каролайн Хопкинс. Подредените по края обредни свещи сега приличаха повече на захвърлени бирени бутилки, а не на свидетелства за почитта на скърбящите. Букет от бели рози лежеше точно зад протегната ръка на човека, сякаш го бе изпуснал при падането си.

Не напипах никакъв пулс. Като го извърнах по гръб, за да се опитам да спася живота му чрез сърдечен масаж, сякаш ме прободе ледена игла.

Погледът ми се люшна от бялата свещеническа якичка към дупката в слепоочието му и отворените му, но безжизнени очи.

Закрих лицето си с длан. Сетне се извърнах и вперих поглед във вече затворените бронзови врати.

Те бяха убили свещеник!

Лейтенант Стив Рено от Екипа за бързо реагиране застана до мен.

— Майко божия — тихо промълви той. По лицето му, обикновено с каменно изражение, сега се четеше неувереност. — Сега вече са убийци.

— Помогни ми да го махнем оттук, Стив — подканих го аз. Рено хвана мъжа за краката, а аз за ръцете, които бяха меки и малки като на хлапе. Едва ли тежеше много. Люшкащата му се глава докосна асфалта, докато ние с прибежки отнесохме тялото до полицейските заграждения.

— Както е тръгнало, май ще влачим още трупове, а, Майк? — въздъхна натъжено Рено, докато се скрихме тичешком зад барикадата.