Погребани тайни [bg]

45

Открих Даяна в стаята за почивка, разтворила брой на „Бостън Глоуб“ на кръглата маса пред себе си. По нищо не личеше да го е чела. Просто чакаше.

— Кафето ти — каза Даяна и ми подаде една чаша. — Ела да се разходим.

Последвах я навън.

— Откриха чантата на Алекса под леглото му — каза тя. — Взел е всички пари, но сигурно се е боял да използва кредитните карти. Откраднатият „Ягуар“ е бил открит в един от гаражите на „Тъфтс“.

— Някаква информация за местонахождението й?

— Колата е твърде стара, за да има дори въздушни възглавници, какво остава за система за навигация, но са открили следи от бял прах.

— Кокаин?

— Бурунданга. Екстракт от растението бругмансия, известно още като колумбийски дяволски дъх, естествен източник на скополамин.

— Билков наркотик за изнасилване.

Тя кимна.

— Чувала съм, че половината от жените, приети в спешното отделение в Богота, са там заради това нещо. Престъпниците го сипвали в напитките на жертвите си в дискотеките и публичните домове. Няма вкус и мирис, водоразтворимо е и в общи линии ги превръща в зомбита. В съзнание са, но се подчиняват на всичко. Волята им напълно се изпарява, така че правят каквото им кажат — изтеглят пари от картите си и им ги дават без възражения. Когато им мине, изобщо не помнят какво е станало.

Докато вървяхме към стълбите се разминахме с юридическия аташе от бразилското консулство, мъжът с дългата сива коса и скъпия костюм. От разкопчаната яка на ризата му се подаваха черни къдрави косъмчета. Вървеше енергично, но с наведена глава, потънал в мисли.

Заизкачвахме се по стълбите и аз попитах Даяна:

— Намерили ли са някакви телефонни разпечатки в жилището му, от мобилния му телефон, например?

— Събрали са всичко и го обработват. Засега нищо не са открили.

Тя отвори вратата към седмия етаж, а аз спрях.

— Онзи не носеше ли вратовръзка?

Даяна погледна към мен на бледата светлина на стълбището, завъртя се и двамата се върнахме долу с доста бърза крачка. Когато стигнахме до стаята, където бях говорил с Перейра, тя отвори вратата и ахна.

Не мога да твърдя, че бях изненадан от видяното, но то все пак беше гротескно. Тялото на Маурицио Перейра беше неестествено усукано, а лицето му — ужасно разкривено и замръзнало в мълчалив крясък на агония. Устните му бяха посинели, очите — изпъкнали, а склерата — изпъстрена със спукани капиляри. Класически признаци на петехиален кръвоизлив. Виненочервената копринена вратовръзка на юридическия аташе бе здраво завързана около врата му, а цветът й беше само малко по-тъмен от контузията на гърлото му под и над възела.