![Милдред Пиърс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/0/mildred-pirs-bg-download.jpg)
Милдред Пиърс [bg]
- Автор: Кейн Джеймс Маллахэн
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-038-2
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милдред Пиърс [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е роман, който веднъж започнат, със сигурност ще бъде завършен, защото в него се долавя дълбокото, бавно просмукване на първичната кал, в която някога са пълзели змии и червеи. Тук няма правила, няма ограничения, нищо друго, освен инстинктивни нужди. Истинска баня на сетивността.“ Ню Йорк Таймс, Бук Ривю
„Никой друг не е успявал по начина, по който го прави Кейн, нито Хемингуей, нито дори Реймънд Чандлър.“ Том Улф
Милдред забеляза кремавия костюм на Панчо, но не каза нищо. Даде им униформите и им намери работа. Трябваше да почистят основно ресторанта и веднага щом приключеха със залата за клиентите, трябваше да окачат памучните пердета, които лежаха на купчина на пода. Показа им корнизите и след като Панчо я увери, че е виртуоз с отвертката, се върна вкъщи с колата, взе пайовете и тръгна да ги доставя.
Когато се върна, гледката я накара да затаи дъх. Панчо наистина се беше справил чудесно, всички корнизи бяха поставени и той вече окачваше последните завеси. Арлин беше приготвила масите и купчината дърво, метал и плат в ъгъла вече се бе превърнала в ресторант — уютен, чист и приканващ. Милдред все още имаше да свърши много неща, но когато от химическото чистене доставиха салфетките, не се сдържа да нареди една маса, за да види как ще изглежда. Стори й се красива. Червено-белите пепитени покривки се съчетаваха приятно с кленовото дърво и керемидената униформа на Арлин, точно както си го бе представяла. Тя се разходи, изпивайки гледката с очи. След това даде нареждания какво да се прави в кухнята, качи се на колата и тръгна по задачи.
В банката изтегли 30 долара, като попълни бързо бланката и се опита да не мисли, че балансът й остана 7 долара. Поиска 10 долара на монети, за да има за ресто вечерта, пусна свитъците в дамската си чанта и продължи. Отиде в ранчото, където поръчваше пилетата. Там вече я чакаха двайсет и шест пилета вместо уговорените двайсет. Господин Гърни, собственикът на фермата, особено словоохотливо й обясни, че птиците били толкова хубави, че не му се искало да ги дава на никой друг. Но въпреки това тя се подразни. Той наистина отглеждаше хубави пилета, хранеше ги с царевица, не с мляко и на нея точно такива й трябваха. Но не можеше да му позволи да й ги пробутва по този начин. След като ги поопипа, тя отказа две, защото не са добре оскубани, взе останалите и му даде 8 долара. Бяха се разбрали да му плаща по долар за три птици. Натовари ги в колата и отиде на пазара за зеленчуци, яйца, бекон, масло и други продукти. Там похарчи 11 долара и беше на ръба да посегне на запаса от монети.
Върна се в ресторанта, нагледа кухнята и всичко й се стори съвсем задоволително. Арлин беше изчистила пода, а Панчо бе измил новите чинии, без да счупи нито една. Пристигна Лети и Милдред й поръча да приготви обяд за Арлин и Панчо и се зае с това, което наистина обичаше — готвенето. Извади пилетата, огледа ги за остатъчни перца и установи, че господин Гърни щавеше птиците далеч по-добре от останалите доставчици. След това взе малък сатър и ги разряза. Щеше да сервира по половин пържено пиле със зеленчуци или гофрета за 85 цента, но никак не харесваше половинките пилета, които се поднасяха в повечето заведения. Сервираха ги на масата като едно отвратително парче и тя се чудеше как хората можеха да ги ядат. При нея щеше да е различно. Първо отряза шийките, след това разполови птиците. Отдели крилцата и краката. После раздели и горните, и долните бутчета, а гърдите обработи така, че да остане само една малка костичка, без ребрата и ядеца. Спомни си системата на Арчи и сложи гърдите, бутчетата и крилцата в различни чинии, които прибра в хладилника, така че да може да взима порцията с едно движение. Постави шийките и костите в тенджера за супа. Наряза вътрешностите и също ги сложи в друга тенджера за соса. Зае се и с доматената кремсупа и накара Панчо да приготви зеленчуците.
Около четири дойде Уоли, за да огледа промените и да докладва. След последното им виждане той се занимаваше основно с разпращане на покани и беше ангажирал с това и секретарката си. Тя отвори старите списъци на „Пиърс Хоумс“ и всеки, който беше си купил дом от тях или дори само го бе обмислял, получи съобщение. Милдред остана доволна, че се е погрижил така добре за това, но той продължаваше да се навърта около нея, а тя искаше да го накара да си тръгне, за да може спокойно да работи. Забеляза, че гледа към витрината. Това беше най-скъпата мебел, която бе купила, и единствената, правена по поръчка. Основата и гърбът бяха от кленово дърво, а страничните стени, горната част и полиците бяха от стъкло. На нея щяха да излагат пайовете, които тя се надяваше да продава за вкъщи. Уоли попита малко срамежливо: