Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
— Много е тежко — каза Анн натъжено. — Ние, нейните приятели тук, знаем колко й е тежко.
— А тя е толкова богато надарена за живот — каза Оуън непримиримо. — Красотата е най-малката от заложбите й, а тя е най-красивата жена, която познавам. Този неин смях! Цяло лято гледах да предизвиквам този смях само заради удоволствието да го чувам. А очите й — те са толкова дълбоки и сини, колкото залива там. Никога не съм виждал такова синьо и златно! Виждала ли си някога косата й разпусната, госпожо Блайт?
— Не.
— Аз я видях веднъж. Бях слязъл до носа да ловя риба с капитан Джим, но морето беше твърде бурно, затова се върнах. Тя се беше възползвала от възможността, като беше очаквала, че ще е сама, за да измие косата си, и я сушеше на верандата на слънце. Тя я обгръщаше и падаше до петите й като фонтан от живо злато. Когато ме видя, тя побърза да се прибере вътре, а вятърът подхвана косата й и я завъртя около нея — Даная в облака. Някак си точно тогава бях осенен от съзнанието, че я обичам. Разбрах, че съм я обичал от момента, в който за първи път я видях да стои в тъмнината, огряна от светлина. И тя трябва да продължи да живее там да гали и да утешава Дик, да мизерства и да спестява само за едното оцеляване, докато аз прекарвам живота си в напразен копнеж по нея, лишен дори от възможността да й помагам като приятел. Снощи ходих по брега, почти до разсъмване, и го обмислях отново и отново. Въпреки всичко не мога да съжалявам, че дойдох в „Четирите вятъра“. Струва ми се, колкото и да е лошо, щеше да бъде още по-лошо, ако не познавах Лесли. Изгаря ме болката, че я обичам, но да не я обичам би било немислимо. Предполагам, всичко това звучи налудничаво. Всички тези ужасни чувства винаги звучат глупаво, когато ги изразяваме с неточните си думи. Те не са предвидени да бъдат изговаряни — само да се усещат и да се понасят. Не трябваше да говоря, но ми помогна… малко. Поне ми даде сила да си отида с достойнство утре сутринта, без да правя сцени. Ще ми пишеш понякога, нали, госпожо Блайт, и ще ми казваш новините за нея?
— Да — каза Анн. — О, толкова съжалявам, че си тръгваш. Толкова ще ни липсваш. Всички бяхме такива приятели! Ако не се беше случило това, ти щеше да идваш толкова лета. Може би — все пак — когато забравиш…
— Никога няма да забравя… и никога няма да се върна в „Четирите вятъра“ — каза Оуън накратко.
Тишина и мрак се спуснаха над градината. В далечината морето се плискаше нежно и монотонно в плитчината. Вечерният вятър в тополите звучеше като тъжно заклинание. Тънка и стройна млада трепетлика се издигаше пред тях на фона на бледорозово небе.
— Не е ли красиво? — каза Оуън, като го посочи с изражението на човек, който приключва разговор.
— Толкова е красиво, че ме боли — каза тихо Анн. — Съвършените неща като това винаги са ми причинявали болка. Спомням си, че я наричах „странната болка“, когато бях дете. Каква е причината тази болка да изглежда неразделна от съвършенството?
— Може би — каза Оуън замечтано — това е затворената безкрайност в нас, която вика сродната си безкрайност, изразена в това видимо съвършенство.
— Май имате треска, господин Форд. По-добре си разтрийте носа с малко лой, когато си легнете — каза госпожица Корнелия, която беше влязла през портичката между боровете навреме, за да улови последната реплика на Оуън. Госпожица Корнелия харесваше Оуън, но принципът й беше да поставя на място всеки „екстравагантен“ израз на мъж.
Анн, чиито нерви бяха доста опънати, се засмя истерично, дори Оуън се засмя. Безусловно, чувствата и страстите имаха способността да се смаляват до изчезване в присъствието на госпожица Корнелия. На Анн вече не й се струваше всичко така безнадеждно, мрачно и болезнено, както преди няколко минути. И все пак тази нощ сънят бягаше от очите й.
XXVI
На пясъчната плитчина
На другата сутрин Оуън Форд си тръгна от „Четирите вятъра“. Вечерта Анн отиде да види Лесли, но не намери никого. Къщата беше заключена и нямаше светлина в нито един прозорец. Приличаше на изоставен дом. Лесли не се появи на другата сутрин и Анн сметна това за лош знак.