Анн от дома на мечтите

— Не, умря, когато бях малко момче.

— Не е честно, че съм жив, за да чуя това — въздъхна капитан Джим. — Но се радвам от сърце, че ви виждам. За малко се върнах към младостта. Още не знаете каква благодат е това. Госпожа Блайт умее този фокус — често го прави за мен.

Капитан Джим се развълнува още повече, когато разбра, че Оуън Форд е писател. Гледаше го като някакво висше същество. Капитан Джим знаеше, че Анн пише, но никога не беше приемал факта твърде сериозно. Капитан Джим смяташе, че жените са прекрасни същества, които трябва да получат правото да гласуват и всичко останало, което искаха, бог да ги поживи; но не вярваше, че могат да пишат.

— Само погледнете „Безумна любов“ — протестираше той. — Писано е от жена и само го погледнете — сто и три глави, когато всичко би могло да се разкаже в десет. Пишещата жена никога не знае кога да спре, това е проблемът. Същността на доброто писане е да знаеш къде да спреш.

— Господин Форд иска да чуе някоя от вашите истории, капитан Джим — каза Анн. — Разкажете му онази за капитана, който полудял и си представял, че е Летящия холандец.

Това беше най-добрата история на капитан Джим. Беше смес от ужас и хумор и въпреки че Анн я беше чувала няколко пъти, тя се смееше от сърце и трепереше от страх. Последваха други приказки, защото капитан Джим имаше публика, която му беше по сърце. Разказа как корабът му бил блъснат от параход; как е бил взет на абордаж от малайски пирати; как корабът му се подпалил; как помагал на политически затворници да избягат от Южноафриканската република; как една есен претърпял корабокрушение и заседнал на остров цялата зима; как един тигър се отвързал на палубата на кораба; как екипажът му се разбунтувал и го изоставил на пуст остров — тези и много други истории, трагични, хумористични или гротескни, всичките ги разказа капитан Джим. Загадките на морето, очарованието на далечните земи, примамливите приключения, смехът на света — слушателите му чуваха и виждаха всичко. Оуън Форд слушаше с глава, подпряна на ръката му, а Първия помощник предеше в краката му, втренчил блестящите си очи в грубоватото, сладкодумно лице на капитан Джим.